Манастирът „Св. Спас“ на връх Еледжик и дядо Георги Зашов

Как неграмотният говедар Георги Зашов от Долна Василица открива през 1885 г. основите на манастира „Св. Спас“ на Еледжик, кой съгражда храма през 1908 г. и кои са дарителите на иконите.

Храмът на манастира „Св. Спас“ (Възнесение Христово) на връх Еледжик
Манастирът „Св. Спас“ на връх Еледжик

Накратко: Манастирът „Св. Спас“ (Възнесение Христово) на връх Еледжик е открит през ноември 1885 г. от неграмотния говедар дядо Георги Зашов от Долна Василица. Според разказа му основите му били посочени насън. Храмът е съграден върху старите основи през 1908 г., осветен на 8 септември 1912 г., а дядо Георги умира в манастира на 9 март 1913 г., на 86 години. Тази статия разказва историята по брошурата на свещеник Андрей Иванов, който я записва „за да знае идното поколение“.

В Костенско почти всеки е чувал за Еледжик и за Спасовден на върха. Малцина обаче знаят как точно се появява манастирът там. Историята е записана от хората, които са познавали стареца, и е пълна с имена на истински селяни от Горна и Долна Василица, Костенец баня и Мухово.

Еледжик – върхът на Бенковски

Авторът на брошурата започва със самия връх. Описва го с поляни, гъсти букови гори, студена вода и широки гледки. Според него Еледжик с нищо не отстъпва на най-известните планински курорти, но е малко познат.

Връхът е свързан и с Априлското въстание. Тук Георги Бенковски и четниците му са играли хоро в очакване на свободата. Авторът ги свързва с подготовката на въстанието и събора в Оборище.

Как е изглеждал Еледжик преди повече от век, вижте в 3 стари снимки на връх Еледжик и околността от 1914 г.

Дядо Георги Зашов и сънят от 1885 г.

Георги Зашов – откривателят на манастира „Св. Спас“ на връх Еледжик

Георги Зашов се ражда през 1827 г. в Долна Василица, Ихтиманско, в бедно семейство. До 58-годишна възраст живее тихо и незабележимо. Работи като селски говедар и гори жижница, тоест прави дървени въглища, за да изхранва семейството си.

През ноември 1885 г., докато е в гората, сънува сън. В него Бог му казва да открие манастира „Св. Спас“ в Еледжик. След съня идва дълга болест. Дядо Георги оздравява едва след като обещава да изпълни порученото.

Отива в общината, но там го посрещат с присмех и никой не го взема насериозно. Сънищата обаче продължават. В тях му се посочва и точното място: там, където някога е пладнувал с овцете. Това е под големите букове до кладенеца, близо до калето. Като знак, че е на правилното място, трябвало да намери между зидовете полуизгоряла икона, копие и остатъци от полилей.

Разкопаването: икона, копие и полилей

Без ничия подкрепа 58-годишният старец взема казма и лопата и се качва на върха. След няколко дни копане открива основи. След това с няколко близки отново отива в общината, която тогава е обща за Горна и Долна Василица. Този път кметът изпраща хора да работят.

Между зидовете са расли вековни букове и работниците трябва да ги изкоренят. За хората това е доказателство, че постройката е много стара, може би още от римско време. Дядо Георги им показва къде да копаят. Там наистина намират иконата, копието и остатъците от полилей. От този момент присмехът спира и селяните започват да гледат на него като на избран от Бога човек.

Находките дават и две по-земни сведения за стария манастир:

  • В пръстта между зидовете има обгорели греди. От това авторът заключава, че старата обител е била опожарена през османското време.
  • На входната врата на старата постройка са намерени два правоъгълни камъка с надписи. Според брошурата те се пазят в Археологическия музей в София.

Първият дарител е Христо Стоицов от Горна Василица. Той дава дъски за първата килия, в която се заселва старецът. Скоро се появяват първите дарени икони. Неизвестен баща довежда болното си дете в новооткрития манастир. След като то оздравява, дарява нов полилей.

Храмът от 1908 г. и освещаването през 1912 г.

Решителният тласък за градежа идва след случка, за която пишем по-надолу: дядо Георги се събужда минути преди погребението си. След това селата избират строителна комисия от петнадесет души:

  • свещениците Лазар Стоянов и Илия Анг. Добрев;
  • Георги Зашов, откривателят;
  • Благой Атанасов, Стефан Бонев, Паун Христосков (Джоров), Стою Иванов, Лазар Генев, Спас Колев, Младен Георгиев, Христо Недков, Благой Стоянов, Игнат Георгиев и Стоимен Иванов;
  • учителят Стоян А. Танчев.

Няма път, а парите са малко. Въпреки това с помощта на всички селяни върху старите основи се издига каменен храм. Той е завършен през 1908 г. Тези, които са разчиствали мястото, се чудят и досега как са преместили огромните буки.

Храмът е осветен на 8 септември 1912 г., на Рождество Богородично, от Левкийския епископ Варлаам. Датата е дни преди Балканската война.

Над западния вход е поставена плоча, единственият писмен след от строежа:

Манастир Възнесение Христово. В царуването на Българския Княз Фердинант 1-ви, Българският Екзарх Йосиф 1-ви, в присъствието на Георги Зашов и при комисията на съграждането [следват имената] и при свещениците: Лазар Стоянов, Петър Стоянов и Илия Добрев и при майстор Яначко Неумов се направи на 15.VIII.1908 г. Подписал Иван Илиев от Василица.

Името в надписа се обяснява лесно. „Св. Спас“ и „Възнесение Христово“ са един и същ празник, Спасовден. Затова хората наричат манастира с двете имена.

Животът на „дядо Георги Калугера“

Дядо Георги прекарва на върха около 28 години. Живее сам, дори и през зимата. За храна слиза пеша до селото си, на около 10 км през гора и пропасти. Спи под бука или до камък. Пази строг пост и често минава само с хляб, а понякога и без него. Хората го наричат „дядо Георги Калугера“.

Авторът е свещеник и разказва няколко случки като чудеса. Тук ги предаваме така, както са записани, без да ги тълкуваме:

  • Мечката. Една зимна нощ в селото сънува, че в манастирската килия спят гости, а това не е позволено. В съня е предупреден, че по пътя ще срещне голямо животно, но да не се страхува. По пътя срещу него излиза мечка, поглежда го и си тръгва. В килията наистина заварва спящи хора.
  • „Възкресението“. Прекарва над 24 часа в полумъртво състояние и дори ковчегът е приготвен. Събужда се току-що преди погребението. После разказва, че в отвъдния свят е видял родителите си. Там бил укорен, че бави градежа на манастира.
  • Балканската война. През 1912–1913 г. жени от селата му носят храна и се молят за синовете и мъжете си на фронта. Старецът ги утешава. Според брошурата им казва кои битки са спечелени и кои войници ще се върнат. Той е неграмотен и няма как да чете вестници.
  • Касиерът. Предупреждава бивш църковен касиер да върне манастирските пари, защото иначе ще го сполети нещастие. Не минава много време и влакът блъска касиера заедно с воловете му на прелеза към гарата.

Последната нощ – 9 март 1913 г.

Дядо Георги съобщава на свещеник Илия Добрев от Горна Василица, че краят му наближава. Моли го да отслужи литургия в манастира на Св. Четиридесет мъченици. Това е 9 март по стар стил, или 22 март по днешния календар. Казва, че тогава „с него има да става нещо“. Предварително сам слага два камъка на мястото, където иска да бъде погребан.

Цялата нощ старецът приказва с дошлите богомолци. Към 4 часа сутринта казва, че ще полегне малко преди службата. Повече не става. Вестта за смъртта му се разнася още преди края на литургията.

Умира на 86 години и е погребан до манастира, както е искал. Днес там има бетонна гробница с каменен кръст и надпис:

Упокой Господи душу усопшаго раба твоего Георги Зашов – 9 III 1913 год. Възобновител на св. обител. От настоятелството.

Думата „възобновител“ е важна. Хората от онова време са смятали, че не строят нов манастир, а възстановяват стар и разрушен.

Иконите и дарителите им

Най-старата икона в храма е храмовата „Възнесение Христово“. Дарена е от Стою Иванов от Долна Василица през 1889 г. и е пренесена от старата дъсчена килия. Иконите са рисувани от самоковски изографи по образеца на Дебърската школа. Иконостасът е боядисан от самоковските бояджии Тодор Митов и Георги Николов. Царските двери имат фина резба, но не са изписани.

Почти всяка икона носи името на дарителя си. Затова иконостасът е и малък списък на семействата от района в началото на XX век. Ако проучвате рода си, потърсете го тук.

Първи (долен) ред на иконостаса:

№ИконаДарителиОткъдеГодина
1Иисус ХристосПаун Хр. ДжоровГорна Василица1911
2Св. БогородицаСтоян Станковгара Костенец баня–
3Св. Йоан ПредтечаАрхангел Тодоров, Стоил А. МиновДолна Василица1912
4Възнесение ХристовоНикола Хр. Кавлаков, Стоян ТренчевГорна Василица1912
5Св. Никола ЧудотворецНикола Ст. Зашовгара Костенец баня1912
6Св. ТроицаЛазар Генев, Спас Цветков, Благой Атанасов, Младен ГеоргиевДолна Василица1912
7Св. Йоан РилскиСандо Атанасов, Ангел Б. Ваклинов, Христоско Г. ЧоруковДолна Василица1912
8Св. Архангел МихаилБлагой Атанасов, Младен Георгиев, Спас Цветков, Лазар Генев–1912
9Св. влкмчк. Димитър МироточецСтанко ЙордановМухово–
10Св. Георги ПобедоносецНикола ЦветановДолна Василица1912

Вторият ред има 22 икони на апостоли, евангелисти и светци, подредени от север към юг. В средата са „Възнесение“, „Разпятие“ и „Иисус Христос“. Има и два малки иконостаса:

  • южният е с „Възнесение Христово“ от 1912 г. Дарена е от братята Гроздан, Велко и Иван Михайлови и от Димитър Г. Стоянов от Долна Василица.
  • северният е с „Матер Божия“ от 1915 г. Дарена е от Никола Тодоров и Христоско Лазаров от Горна Василица.

На архиерейския трон е иконата „Цар Слави“. Авторът признава честно, че много стари и ценни икони почти няма.

Чешмата, аязмото и съборите

  • Чешмата до манастира е построена през 1937 г. с парите на Гина Константинова. Тя е родом от Македония, а живее в Солу дервент, днешния Момин проход. Чешмата носи нейното име.
  • Аязмото (светата вода) е близо до храма. От време на време то пресъхва.
  • Манастирската къща има четири стаички. В нея дядо Георги живее до смъртта си. По-късно летом в нея отсядат летовници, а в лошо време всеки минаващ може да се подслони. От първата къща, построена до дъсчената килия, при написването на брошурата са стояли само зидовете.
  • Съборите. Всяка година се отслужва литургия на Възнесение (Спасовден) и на Преображение (6 август). На нея идват много хора от съседните села.

Източник

Брошурата на свещеник Андрей Иванов за манастира „Св. Спас“ на връх Еледжик, стр. 10–28. Авторът е бил член на тогавашното манастирско настоятелство. В него са и Никола Тодоров, Петър Ив. Танев, Гене Димитров, Христоско Лазаров и Георги Хр. Зайков.

Имате ли стари снимки от Еледжик или от събора на Спасовден? Може би ваш прадядо е сред дарителите на иконите или в строителната комисия. Пишете ни на otiotieu@gmail.com или в коментарите. Ще добавим спомените ви към статията.

ОтиОти
ОтиОти

ОтиОти е псевдонимът, под който пиша за родния си край – Костенската долина. От 2015 г. събирам стари снимки, картички, карти, вестници и документи за Костенец, Долна баня, Момин проход и селата наоколо. Работя с източници от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, научния архив на БАН, стари списания като „Илюстрация Светлина“ и книги на местни краеведи. Ако имаш стара снимка или спомен, пиши ми на otiotieu@gmail.com.

Articles: 134
guest
0 Comments
Oldest
Newest
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x