Един разказ по старото описание в „Durch Bulgarien“, издадена през 1900 година
Понякога е достатъчно да отворим стара книга, за да погледнем познатите места с други очи. През 1900 година един пътешественик преминава с влак през България и описва видяното по пътя. В книгата „Durch Bulgarien“ – „През България“, той разказва и за Костенец, Костенец-Баня, Марица, Рила и Момина клисура. Това е неговият разказ – преразказан на съвременен български, но със запазени духа и очарованието на времето.
Планините с многобройните си върхове се приближават отдясно до железопътната линия, която с лек наклон след още 2 километра достига до вече споменатата гара Стамболово (км 129).
Оттук, на още 7 километра по главния път, се намира едно място, разположено в падина, където някога се е намирал Траяновият проход, наричан от българите „Траянова врата“ и служещ на римляните като укрепен проход за охрана на пътя.
Тук се намирали римските „Суци“, а за българите мястото било известно като „Българската“, за византийците като „Кайзерклаузе“, а за кръстоносците – като „clausura Sancti Basilii“, проходът на Свети Василий.
През 1835 година изграждането на пътя наложило премахването на останките от Траяновия проход.
След преминаването покрай гара Стамболово железопътната линия, която завива на юг, отново започва да се изкачва. Тя преминава между гористи височини, които постепенно се приближават една към друга от двете страни.
В продължение на около 3½ километра изкачването е доста стръмно, докато линията достигне вододела на 690 метра височина, който разделя водосборите на Тополница, известна със златоносните си пясъци, и Марица.
Този вододел, намиращ се около 133-ия километър, бележи края на Ихтиманската котловина, която тук се разтваря в долина.
Оттук започва стръмно спускане през множество остри завои, между букови и иглолистни гори, покрай скали и сипеи. Железопътната линия следва течението на Марица и малките потоци, които се вливат в нея, и преминава през Сулу дербенд – от турски „Воден проход“ – към караулното помещение №70, при километър 140, където в подножието на могъщата Рила се разпростира изворната област на Марица.
Но още преди това, при километър 136, пред нас внезапно се открива суровото величие на близката Рила, с нейните пепелявосиви гигантски скални стени, които на места все още са прикрити от други планини.
Най-високият връх на Рила е Мусала, висок 2930 метра. Той се намира на българска земя, близо до турската граница. По права линия е на 25 километра от гара Костенец-Баня.
Непосредствено преди влакът да влезе в гара Костенец-Баня (км 141,7), той преминава по железен мост, дълъг 25 метра. Мостът пресича младата Марица, която буйно се спуска от Рила – реката, известна на древните като Хеброс.
От Амфиполис, при устието на Струмон в Македония, през 335 г. пр. Хр. Александър Велики преминал през оградената с планини и гори изворна област на Марица, а през прохода на Айдоския Балкан се отправил, за да покори бесите и трибалите.
Костенец-Баня, средновековната Констанция, отбелязва входа към долината, която се разпростира по горното течение на Марица. Местното население я нарича „Костенополе“, тоест „Костно поле“, защото след многобройните битки, водени тук между българи и византийци, а по-късно и между цар Шишман и турците, са загинали много хора.
Но поетичните спомени за тези жестоки борби са се запазили и до днес в мрачните легенди. Така например се разказва, че на едно място героят на Омир Херодин бил спрял с войската си при сенчестите гори на Балкана, откъдето младият Хеброс, тоест Марица, извирал.
Според легендата той спрял там, за да размишлява и да създава своите песни. Ако по този толкова поетичен начин човек насочи погледа си към изворите на Марица, няма как да не му хрумне да пренесе тези картини от миналото в настоящето.
За последен път срещаме интересна древна легенда при красивия водопад на един приток на Марица, намиращ се на 7 км от гара Костенец.
Този живописен, исторически и културно интересен водопад, както и намиращият се в непосредствена близост курорт, притежават не само висока икономическа и хигиенна стойност. Близките гори представляват неизчерпаем източник на дървен материал, а десетте минерални извора, разположени на около 10 км западно от гарата, както и прекрасният път за каруци и шосето по левия бряг на Марица, превръщат мястото в притегателен център не само за болни хора от околността, но и за много хора, търсещи отдих и почивка, а не само да се възползват от най-евтиния възможен начин да отидат на баня, което е напълно в съответствие с истинския дух на времето.
За удобството и нуждите на пътуващите, багажа и товарите на гарата, близо до гарата в Костенец, както и в Долна Баня, има бюфет и подходящи странноприемници.
В близост се намират Рило-Родопският масив и турската граница. Благодарение на добре организирания от железниците превоз пътниците могли да достигат до по-отдалечените и приятни места в планината.
За сигурността тук, както и на всички български и турски гари, е осигурена необходимата охрана чрез полицейски постове.
При излизането от гара Костенец-Баня се открива нова картина от пейзажа.
Следващият участък от пътуването е най-живописната част от цялата железопътна линия от Цариброд до Сарамбей. Първоначално влакът се движи покрай равнината, а след това пробива през същия варовиков хребет и навлиза в тясната клисура, наречена „Момина клисура“ (на турски Kız derbend – „Момински проход“), тоест Момин проход.
Тук девойките, както разказва преданието, можели да се защитават от врага, като вървели една след друга и, хващайки се за ръце, успявали да се скрият или да се измъкнат.
Железопътната линия, шосето за Самоков и Марица се спускат стръмно надолу от Тракийската равнина – от т.нар. „Филипова нива“.
Тук често са се събирали и жънели жито, а по-нагоре, между скалистите брегове, Марица тече в бърз поток.
Тя още не познава своя произход и не знае, че младите ѝ води ще напуснат планините и ще продължат своя път през Тракия, докато накрая стигнат до Бяло море.
От километър 147 до 152 железопътната линия четири пъти преминава през мостове с дължина между 30 и 40 метра. Отдясно и отляво се спускат многобройни малки потоци, които се вливат в Марица, а по скалистите склонове се виждат каскади.
При километров стълб №75, между 148-ия и 149-ия километър, започва по-малка клисура, в която железопътната линия преминава покрай почти отвесни скални стени, високи над 100 метра, изградени от белезникав варовик.
Над скалните стени на клисурата теренът постепенно се издига на тераси до подножието на стръмно издигащия се високопланински масив.
В прохода преобладава белезникав кристален варовик, който под въздействието на природните сили по повърхността си придобива сивкав оттенък. В скалните стени има множество дупки и кухини, които според народното предание трябва да се простират чак до Хаджийския манастир, намиращ се южно от Ихтиман.
Мъглите се издигат над околните височини и се разпростират надалеч. Гъсти гори, сенчести и зелени, предлагат прекрасни гледки – на север към Балканските планини, а на юг към величествените Родопи.
Със своите мрачни, кадифено зелени склонове, издигащи се един зад друг, и с високите върхове, чиито остри била достигат приблизително 3000 метра, те представляват впечатляваща гледка.
Последната планинска верига се състои главно от гранитно-гнайсови и глинесто-шистови скали. Подножието е покрито с дъбови и иглолистни гори, а по-високите части са покрити с тъмни елови гори, от които между мрачните дървета се подават множество скали и отделни иглолистни дървета.
Малката гара Стремо (километър 152,4), заобиколена от гори и разположена край Марица, се намира изключително романтично в клисурата, чиито гористи височини предлагат чудесна възможност за приятен престой на открито.
Гарата разполага със значителен склад за дървен материал и търговия с дърва.
Коритото на Марица, затворено между скалите, оставя от двете си страни свободни тераси, които постепенно се издигат. Големи скални блокове преграждат реката, като предизвикват силно разпенване на вълните.
Гъсти букови гори се издигат стръмно нагоре между голите скали, а железопътната линия преминава през многобройни завои между скалистите склонове и гранитни масиви. След това гранитът се сменя със снежнобял варовик.
Малко след изхода от „Момина клисура“, която авторът нарича „porta orientalis“ – „източната порта“, влакът достига гара Белова (км 160,4), която се намира срещу Струмските хълмове, разположени по протежение на същото планинско било.
Тук се намира изключително богата гориста местност, заобиколена от съвременни за онова време хотели и други сгради. Вляво, по посока на движението на влака, се намира и фабрика за производство на дървени изделия.
Мястото има и историческо значение. На юг, при село Долно Белово, се намират руините на древния град Ракокиза, който около средата на XIV век капитулирал пред нападналия го Гази Давуд паша след ожесточена съпротива.
Жителите на Долно Белово дълго време поддържали търговски отношения с турците и по тази причина по време на войната с тях били добре подготвени да се защитават от нападенията им.
Отляво и отдясно на железопътната линия се простират зърнени ниви и лозя, а сред овощните дървета има и красиви орехови дървета, които придават на местността приветлив вид.
Тук започва южният живот и южният въздух. Дъбовите гори на Балкана не позволяват на студените северни ветрове да проникват в долината, а от изток хълмистият терен осигурява свободен достъп на топлите въздушни течения.
Съответно и земеделските продукти тук са различни. От житните и зърнените полета непрекъснато се виждат пълни хамбари, а лозята с великолепните си плодове придават на местността особен вид.
Освен това в Тракийската равнина се отглеждат различни зеленчуци, които авторът описва с голям интерес, сред тях и българският patladschane (патладжан), както и зелени, леко набраздени, малки плодове от вида „Chirus fructus“.
Марица, подобно на Хеброс, постепенно разширява долината си и продължава своя път.
Източник
„Durch Bulgarien“ – „През България“, София, 1900 г., Hofbuchdruckerei Br. Prošek. Издание на/с участието на Главната дирекция на железниците на България. Използвани страници: 54–61.
Оригиналът е достъпен в Google Books:
Прочети още за Траянови врата и древната история
- Крепостта „стенос“ при прохода траянови врата 3d анимация
- Крепостта „Траянови врата“ X век.
- Наистина ли е намерена колесницата на Император Василий II в село Радуил
Виж всички статии в Костенец и района.