Траянови врата

Visits: 1945

Траянови врата разказ побликуван във в. Зора, 6р. 2166, 18 септември!! 1926 г. от Г. Д. Баласчев
Римски подземен ходник при „Траяновите врата“
Като проучвах пътя и местността, където през 986 г. войските на цар Самуил бяха разгромили отстъпващата походна армия на източно-римския император Василии II Българоубиец, който, както е известно, в продължение на двадесет дни обсаждъл без успех твърде важната въ стратегическо отношение старо-българска крепост Триадица (София), трябваше непременно да посетя и старо-тракийския проход Sued, който от римляните се наричал Succorum claustra или Succorum angistiae, т. е. клисура или теснина при Суци, където в древността се намирали и така наречените Троянови врата, през които е минавал римският друм/път/, който съединявал западна Европа с Константинопол (Цариград).
Придружен от шестима любители на древности и хубава природа и снабдени с копачка, лопата, фенер и свещи, защото работникът Митко Вълков от с. Василица ни предупреди, че ще ни води до едно старовремско подземие, автомобилът ни запъхтя от Момина баня при водния проход, наричан от турчите Сулу-дербенд, където още в римско време била построена баня с два басейна. Значи, и в този проход, въпреки твърдението на учените, че той не е бил познат на римляните и сега се виждат останки от римски строежи. След като изминахме 12—13 км. по новото шосе, което между гористи хълмове недалеч от железопътната линия се извива като змия из прохода, стигнахме до новопостроеното поселище Леща / село Мирово/, разположено покрай югоизточния вход на Ихтиман, . На туй именно място се разклоняват двете шосета от София за Пловдив. Едното върви по следите на стария римски път, където се намира Траянови врата, а другото по някогашния конски път през Водния проход /Момин проход/ почти успоредно с железопътния. Видях ме останки от стар мост наблизко до Петров кладенец. След незначителна почивка в с. Леща, стигнахме красивата местност на Траянови врата. Трябваше да извървим около 4—5 км. от с. Леща, за да се изправим вред югозападните лесисти склонове на Еледжик, при подножието на който буйно и шумно лъкатуши бистроводната рекичка Яворица (тур. Хармандере), която извира недалече. Погледът ни в дясно се спира в гората,където с. Василица, наричано от турците Капуджик, т. е., Вратца, е пръснато в няколко махали, от които една и до днес носи чисто старотракийско име Пар(а)-дова /Пердова/.

Отриване на тунела при Траянови врата

При Траянови врата до самото шосе вече не са здрави трите бедни къщички, за които говори покойният К. Иречек в своите „Пътувания по България“, часть II стр. 117 т. е. скромно ханче, жилище на вардача /Пазача/ на шосето и стражарницата. Те са наполовина срутени. В дълбокия ров пред ханчето, от западната страна на шосето, се виждат и сега здрави основи на някогашната врата, т. е. около три крачки широки основи зидани от бял дялан камък. Размерите на местността са сходни с описанието на Марсигли, който в началото на 18. век ги описа тъй: „Вратата била 15 стъпки широка и 24 високи, в долната си част била от дялани четвъртити камъни, а в горната от плоски тухли“. Римското шосе тук се е намирало в дълбокия дол и по-голямата част от него е била засипана при постройката на новото военно шосе от турците през 1825 г. От двете страни на вратата имало две малки крепости, основите на които личат и до днес останките. На тази живописна местност ние малко си отпочинахме и веднага се отправихме по шосето на долу, по източна посока и след като изминахме около 500—600 крачки, завихме в ляво и се изкачихме по един стръмен гъсто обрасал конусообразен хълм, по който се показват развалини на малка кула, която откъм северо-изток е защищавала пристъпа на Траянови врата. До тази малка кула на изток личат и основите на четвъртата сграда, където е пребивавал самия гарнизон. Околните селяни наричали тези останки от оградата, които са римски строеж, „Маркова механична“, където уж весело си попийнувал Крали Марко.

Кулите при Траянови врата

От най-високата част на развалините на кулата се вижда голяма част от античния проход Sued и даже мястото на развалините на малката крепост Хисарджик, която се намира там, където се свършват пътеките, долове и планинските проходи, и започва широката равна Тракийска низина. На слизане от кулата, предвождани от любознателния и интелигентен Митко, тъкмо по средата на гористия хълм, след като извървяхме около 40—50 крачки по северна посока из козарската пътека, се спряхме пред случайната дупка — развалина от римската подземна галерия. Тутакси любителите почистиха пръста в дупката и трима от тях, с фенер и свещ, се вмъкнаха лолунаведени в сводния ходник, изграден от големи римски тухли. След като изходиха вътре нагоре около 50—60 крачки, забелйзали, че ходникът тук се разширявал в вид на четериъгалник. По мнението на г. инженер Ив. Дамянов, който тъй също влезе в галерията, тук при разширената част ще да се е намирала връзката на самото укрепление с подземния ходник. Последният е около 1.50 м. широк и 1.60 м. висок.
Изпърво тунелът е бил построен на открито и след това бил засипан с пръст, върху която израстнали дръвчета от леска, дрян и др. до непознаваемост. Дали тунелът от към север слиза надолу дори до потока Яворица, който тук силно бучи, или той се разклонява и по южно направление, ние нямахме нито време, нито пък разполагахме с парични средства, за да проучим. Тази почти напълно запазена римска галерия, след като се разчисти, ще ни даде възможност да имаме ясна представа за начина, по който с се строили редица подобни ходници, които свързвали многобройните крепости в нашите земи като Охрид, Ловеч, Рила, Асеновата крепост и др., с тайни за неприятеля изходи. Освен туй, твърде е възможно, щото при разчистването да се открият и оръжия и други предмети, с които си служел тогава гарнизона на укреплението.
Югозападно от Троянови врата, на около 4—5 клм. в дясно от Водния проход (Сулу-дербенд) се намира и друго римско укрепление, което защищавало „вратата“, както и самия гореспоменат проход. Останките от зидовете се виждат и до днес. Върхът е известен на селяните под името Корията. Преди 150—200 години и в полите на тоя конусообразен връх се растопявала желязна руда, която била докарана от Самоковско. Римските останки от строежи в Водния проход (Момин проход), който не е можал да види К. Иречек, както и останките в Корията опровергават напълно твърдението, че въпросния проход не бил известен на римляните.
в. Зора, 6р. 2166, 18 септември!! 1926 г.