Потомка на рода Дуло обучава бъдещи балетисти

Hits: 7

Шара Карсакпаева

Казахката Шара Карсакпаева, директорка на първото частно училище за танцово изкуство в Източна Европа, отпразнува двоен юбилей – 30 години творческа дейност и 50-ия си рожден ден.

Момиченца във феерични пачки правят грациозни пируети на палци. Момчета виртуозно вият тела в ритъма на музиката. Възпитаници на Руското хореографско училище “Галина Уланова”, балетисти от “Арабеск”, Националната опера, Музикалния театър, деца от Националното училище за танцово изкуство и от Националното музикално училище “Любомир Пипков” се събраха в Руския културно-информационен център в столицата, за да поздравят с изпълненията си двойната юбилярка Шара Карсакпаева. На този ден тя отбеляза 3 десетилетия творческа дейност, както и 50-ия си рожден ден. След няколко дни юбилярката ме посреща в своя директорски кабинет в Руското хореографско училище, пише Д. Митова от вестник „Всичко за жената“. Екзотичната й хубост приковава погледа ми – продължава разказа си Митова. В българската й реч от време на време се прокрадват руски думи, а напевният акцент й придава допълнителен чар. 

“На арабски Шара означава “светлина” – разяснява произхода на името си тя. – Родена съм в Алма Ата (днешен Алмати), столицата на Казахстан до 1997 г.” И гордо допълва, че притежава родословно дърво, което доказва, че баща й Рахим (Великодушен на арабски), който бил военен, е потомък на… рода Дуло. В неговия град дори съществува фамилен музей, има и улица, кръстена на Карсакпаеви. В семейството има още една особеност – всички живеят до над 100 години.” Баба ми е родила татко, когато е била на 58 – продължава Шара. – Той е бил последното й, шесто дете. Самата тя почина на… 112 години.” По майчина линия родословието й е не по-малко интересно. Дядовците й били прочути екстрасенси. Майка й Нил-Бала (Дете на Нил) била известна като Казахската Ванга. Вечер Шара, сестра й и тримата й братя изнасяли домашни концерти. И днес те обичат да пеят и превъзходно свирят на пиано и китара.

“Казахите сме добър и талантлив народ – казва балерината. – Семейните вечери са същински спектакли. Има строга йерархия. Всеки си знае мястото на масата. Младите шетат, възрастните говорят в определен ред. От словата, които се изричат при тостовете, винаги струи скрит подтекст.” И днес председателката на управителния съвет на Обществото на казахите в България “Аруах” се връща в родината си при първа възможност.

Запалва се по балета, когато е на 3 годинки и гледа “Лебедово езеро” по телевизията. Прави си собствени палци от намотани около стъпалата и глезените парчета плат. Репетира всеки ден и мечтае да стане звезда. След много сериозен конкурс балетни педагози от Москва отвеждат със себе си само 5 деца от цял Казахстан. Едното от тях е Шара Карсакпаева.

На 9 години тя е приета в хореографското училище към “Болшой театър”. “Преподавателката ми Наталия Скороходова ми помогна да преодолея депресията – казва балерината. -За мен тя беше и педагожка, и приятелка, и майка.” В онези години момичето усвоява основния принцип на балета – безкомпромисната дисциплина.” Ако едно дете притежава едновременно талант и трудолюбие, то ще стане звезда. Ако има скромни данни, но положи огромен труд, пак ще пожъне успехи. Но ако има дадености, а не се подчинява на правилата, от него няма да излезе нищо”, обобщава тя. След като завършва училище, Шара Карсакпаева се връща в Алма Ата и танцува като солистка в Държавния академичен театър “Абай” и в Държавния ансамбъл по класически танц. Изпълнява главните партии в   спектаклите    “Жизел”, “Лебедово езеро”, “Силфида”, “Баядерка”, “Спящата красавица”… “Танцувала съм и в “Дон Кихот”, но истинското ми амплоа винаги е била лириката”, анализира миналото си тя.

След сериозна контузия заминава за Москва, този път за да следва балетна режисура в ГИТИЗ “А.В. Луначарски”. Там се запознава с бъдещия си съпруг – българския юрист Николай Цанков. Влюбват се от пръв поглед и сключват брак през 1989 г.

Сърцето й я довежда в София в разгара на промените. Бившият партиен дом е в пламъци, а настроенията са русофобски. Намира си работа като преподавателка по класически танц в софийското Държавно хореографско училище. Споделяла е своя опит и със студенти от НБУ, НАТФИЗ, частната школа “Мика Юрга” в Гърция.

През 1996 г., когато е почти на 40, смайващо младоликата казахка ражда най-свидното си съкровище – сина Цанко. “У дома говорим и на руски, и на български -казва тя. – Той пее, но за съжаление не танцува.”

Окрилена от майчинството и богатия си педагогически опит, през 1999 г. Шара Карсакпаева основава “Руска балетна школа – София”, която съществува и досега. Пет години по-късно открива и първото частно училище за танцово изкуство в Източна Европа – “Руско хореографско училище “Галина Уланова”, и става негова директорка. Дипломите на българчетата, които се подготвят за професионални балетисти, ще важат в цяла Европа. Успоредно със специалните дисциплини, те усвояват и общообразователните предмети наравно с връстниците си. Уникалното на това учебно заведение е, че децата навлизат и в тънкостите на руския, английския и йогата в три форми на обучение – редовно, индивидуално и самостоятелно.

Любопитна е съдбата на “нейните” три момчета. Балерината ги намира миналата година, след като обикаля 70-те сиропиталища в страната. В момента ги обучава безплатно, храни ги в столовата на училището, дори пере дрехите им. Благодари за подкрепата на посланиците на Русия и Казахстан. През тази година са й помогнали родителите на децата от балетната школа, изпълнителният директор на “Топенерджи” Борис Фуки,” Лукойл”. В началото са й подали ръка и директорът на “Жокер медиа” г-н Мелик-Пашаев, съпредседателят на “Форум на руските съотечественици” Валери Власов, и кметът на Варна Кирил Йорданов, фирмите “Гришко” и “Стеда”, семейство Данаилови. “Давам им шанса не само да станат балетисти, но и добри и възпитани хора – обяснява Шара Карсакпаева. – За съжаление обаче през деня те са при мен, а вечер се прибират в социалния дом, където важат съвсем други правила. Все пак постепенно шлифовам характерите им с много обич, търпение, огромна работа. Сигурна съм, че някой ден и те ще бъдат щастливи, също като мен…”

Историята е учител в живота!
Историята е учител в живота!

Вашият коментар