Visits: 1962
“Принос към историческата география на тракия“ издание на Българската Академия на Науките от 1953 година.
Долна Василица
за етимологията на селищното име виж статията на www.otioti.info за горна Василица. . Селото заема планинските възвишения южно от Траянова врата и източно от Воден проход днес Момин проход. До 1887 г: заедно с Горна Василица са представлявали едно, разпръснати на малки махали село Василица, простиращо се между селата Очуша и Голак. Кьм Долна Василица са причислени махалите източно от пролома: Бальовска; Вологарска, Герджикова, Гьола, Сулу дервент (от 1906 г:), Трите къщи и Шуманска. .
След прокарването на ж. п. линия през Сулудервент и откриване на гарата Костенец баня / днес гр- Костенец/, около последната се образува значително селище, което се разпада на две части : г а р а К о с т е н е ц, числяща се към с. Костенец, и М о м н н а б а н я /днес Момин проход/ на левия бряг на Марица. Известно време последната махала се числеше като съставна част на Долна Василица, а напоследък се формира като само- самостоятелно село но поради благоприятното му географско и стопанско положение стана общински център на Василиците. На могилата, наричана Долновасилишка, има следи от малка крепост. Т р а я н о в а в,р а т а, наричана от местното население още : Маркова капия и Капуджик по турски, се намира на стария път между София и Пловдив. Следите от вратата и.предпазните от двете страни малки крепости едва личат. Според измерванията на италианския пътешественик Л. М а р с и л ь и, на когото дължим . и единствената скица на този паметник, вратата е била широка 15 стъпки и висока 24 стъпки. В основната си част вратата е строена с дялани камъни, а в горната част със широки тухли. Двадесет и четири години преди италианския изследвач тук е преминала мисията на граф Ф о л ф а г е н г (1700 г.)., Нейният придружник С и м п е р т бележи, че по него време Траянорвата врата била съвсем порутена и че по камъните се забелязвали само няколко латински нечетливи и несвързани букви. В. Курипешич (1530 г.) съобщава, че след като напуснали Ихтиман, който им останал от дясна страна, стигнали.по каменен път до село Клисура,където има две rолеми зидани каменни порти; през едната яздихме и дойдохме до едно село Ветрен, гдето.останахме” (Псп, III, с. 89). Жалките остатъци от портата са съборени през 1835 г: при прокопаването на новото шосе.. Последните жители на селцето К л и с у р а разположено западно от вратата, били черкези, които се изселили в Турция по време на Освободителната война. Няколко черкезки къщи е имало и в местноста Леща. През времето на турското господство под влиянието на народния героичен епос.построяването на историческата врата било отдадено на Крали Марко и тя била наречена Маркова капия или Маркова врата. Това име исторически. е толкова неиздържано, колкото е и по-старото име Траянова врата, тъй като тя е правена може би няколко века след Траяна. Източно от портите е тайнственият пролом на Яворица, известен на римляните под името Succi на Византийците и Царски или Български проход, а на кръстоносците — Claustra sancti Basilii’ .Из този проход се извършили редица съдбоносни исторически събития от балкански и международен мащаб. По-точна скица на Траянова врата и Суки,романтичната долина на Яворица ни е оставил и Лежан. На около 500 м. нз. от вратата, в долината на Яворица, стърчат основите на малка вътрешна крепост, погрешно смятана от някои историци за втора порта, Местното население я нарича М а рк о в а м е х а н и ц а. Забелязва се подземен ходник към потока, повърхно изучаван от Г. Баласчев.. В теснините на Траянова врата била разгромена на 17 август 986 г. армията на византийския император Василий Българоубиец. По този повод Йоан Геометър написал плачлива поема 3лополучнито на ромеите в Б ъ л г.а р с к и ят п р о х о д”, в която между другото се казва,Кой можеше да вярва, че слънцеrо .ще освети един ,ден такова нещастие, та да блеснат победоносно маждраците на българите над стрелите на авзоните ? О гори, о пагубни планини О Фаетон, когато ти прекарваш злато блестящата си колесница по вселената, разкажи тези събития на великата цезарева душа! Разкажи . му, че Дунав е превзел короната на Рим!.Кажи му да грабне оръжието си. Защото, уви, .българските ,маждраци са победители над стрелите на авзоните”,(C6HYH, XIV, c. 33). Научни разкопки не са предприемани, ако не смятаме малките разкопки .през 1882 г., при които били извадени три антични камъни,с латински надписи,от които П. Р. Славейков си бил снел преписи ,
(Труд, 1I, с. 315 сл.). • М у т а ф ч и е в, П. Старият друм npes .Траянова врата. СпБА, 1937, с. 148 н карта на лътя.
Църква в Бальова махала
