Visits: 5530
Из “Принос към историческата география на тракия“ издание на Българската Академия на Науките от 1953 година.
Ихтиман
Приема се, че градчето е възникнало на мястото на римската крайпътна станция и е заместило средновековния град Стипонион. Научна етимология на селищното име още нямаме, но повечето изследователи го приемат за урско-арабско и че означавало ,,сключване на мир”. Евлия Челеби /османски пътешественик и историк/ го извежда от думите ахду и аман /задължение/ и /молба/, които думи се споменавали в мирния договор сключен между Лала Шахин и Българите. Името почва _да се споменава в пътеписите от XVI в. В древността на мястото на днешния гр. Ихтиман е била разположена една от важните нощни станции на римския път Белград—Цариград — Хелица (Неliсе, Egerca, Eger!са). Следи от нея и досега личат в южната част на града в местността Сикията. Дори ,някои от къщите са издигнати върху стари основи. Личат основите и на крепостната стена. Тук ,е намерена крайпътна колона (Псп, LXVIII, с. 785). На 2 километра северно под полите на Висок е бил разположен средновековният град Стипонион, Щипон, .Истипон калеси по турско. Идризи го нарича „хубавият град Стобуни”. В една народна песен, записана в Горна баня, под ,надслов ,Погиването на Иван Шишман”, се казва.:
Тръгнали са на ляво да идат, Излезли са в Ихтиманско поле, Стигнали са пред Ступена града…
След възникването,на Ихтиман старият градец, оставен на страна от пътя, почнал постепенно да губи значението си и да намалява. В един документ от 1678 г. Щипон се споменува като малко село, а през кърджалийските размирици,изцяло се слял към Ихтиман, където и досега се има Щипоченска махала. В Ихтиман е бил поселен един клон от прочутия .Михалбегoвски род за юрушки бег. Същите основали в Ихтиман мутевелик, който бил един от най-големите в българските земи под турска власт. Според турските закони, мютевелиите получавали част от десятъка на околията със задължение да издържат известен вакъф. Такъв вакъф в Ихтиман са били джамиите (две) и медресето (турското училище). Княжество България и Източна Румелия (пък и съединеното Княжество) дълги .години се главоболиха с тези вакъфски имоти. Последният наследник на този феодален род в Ихтитан бил Хадър Макмуд бей, който дочакал Освобождението на България и бил изпратен за депутат в Търновското Велико народно събрание в 1879 г. Иречек добавя, че бил подписал Търновската конституция, но след това се изселил в Цариград. Обаче депутатите oт Източна Румелия не били включени във Великото народно събрание и поради тази принципална причина Махмуд бей не е могъл и да подписва приетата конституция. До края на турското господство в Ихтиман били запазени няколко каменни паметни, между тях и една старинна чешма, построена от кехаята на Гюрджи Мехмед. паша от 1660 г.. Благоустройствените пориви след Освобождението унищожиха всичко, що вековете бяха запазили.. Оцеляла е само банята с орнаменти на външната стена,. наподобяващи някакви тайнствени буквени знаци. Има следи от Кърджалийското кале в североизточната част на градеца, строено от цялото население турци и българи за защита от кърджалиите. На Висок личат следи от старо кале, може би- използувано и от Щипон. В пролома на река Мътивир са запазени няколко метра високи стени от Пандово кале, което произхожда вероятно от ранновизантийската епоха. Над Пандово кале има следи от кула и водопровод.. Кулата се нарича Пчелинско кале или кула. Пo надолу в същия пролом една местност се нарича А л а х о й д а. В Панагюрище има фамилия Алахойдовци. Според Н. Геров, х а л а к о й д а значело ,несвесен, халосан човек”. На вр. Еледжик; който съставлява северното високо рамо на Траяновата врата, има следи от антична крепост, върху която е построено манастирчето Св. Слас и него- вата стопанска сграда. Тук е намерена пътна колона с надпис, в края на който се четат имената на Теодосий (379-395) н Аркадий (395-408), Находката е публикувана в ИАД; II, с. 287: Дали от тук е минавал само клон от военния път преа Траяновата врата,както предполага Мутафчиев, убедителни доказателства за това засега няма налице.. Мъчно може да се приеме и предположението,че милятарният камък от Св. Спас може да бъде пренесен от главен на второстепенен път. По-вероятно е, че и тук римските инженери, зада избягнат опасната долина на Яворица (Succi);са следвали своята обичайна строителна политика и са прокарали пътя по леко отбраняемия планински път на Едеджик. В полза на това предположение говори и късното възникване на укрепителните съоръжения на Траяновата врата, според Мутафчиев през III или-.• IV век от н. е. Като разсъждаваме така, ще трябва да приемем, че градището на Св. Спас ще е била крайпътна станция Сонесио, посветена на бога слънце. Едновременно с еледжишкото шосе може да е имало път и през теснините, който е използуван в по-спокойни времена и тепърва след неговото укрепване. Главното движение е ставало през Траянова врата, пак еледжишкият път е бил често използуван за преминаване на големи войскови маси. В насипа около църквата били намерени желязно колие, желязна ушеста стрела и желязно оръжие прилично на кука. Над Св. Спас, на най•високата точка на Еледжик,. се вижда средновековно землено укрепление, наподобяващо. старинен пчелен кош, затова населението го е нарекло Пчелина или Пчелин кале. То много напомня земленото укрепление на средногорския връх Сакарджа или Окъпаник (вж. Чавдар, Пирдопско). Може да се допусне,. че и двете землени укрепления са издигнати от турците срещу настъпленията на Ян Хуниадн и Владислав III. Мътивирското пчелинско кале носи името,си пък от местността, благоприятна за пчелини. Има се следи от старо рударство. Известно е т. н.. Видня дере, десен приток на Мътивир в началото на пролома към Тополница. Църквата Успение Богородично е от 1825 г. В предосвободителната епоха в Ихтиман се е подвизавал смелият борец против ангарията на селяните в железодобивната индустрия, дядо Станой Балабанов.
Сто годишни старци Ихтиман
