Статия за създаването на селището Долна баня

Помествам една статия за възникването на селището Долна баня, статията е написана от Атанас Цветков и е издадена в “Архив за поселищни проучвания” през 1939/1940 година. книгата се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ гр.София
Село Долна-Баня — Ихтиманска околия

Участта на българските селища Венетица, Юрта, и Кючюкъ-чаиръ (с. Койчево) е била следната : политическите сътресения в Турската империя, предизвикани от кърджалийските, даалийските и др. движения са причина на тяхното загинване. Големи и малки орди от тази необуздана сган са тероризирали жителите им. От тези неканени гости е треперело мало и голямо. Когато населението на тези села се укривало по горите, за да запази живота си, кърджалиите предавали селата на плен и пожар. Например когато било предадено на грабеж с. Юрта, в оборите на дядото на Стоян Генкин изгорели 12 телета.
Най-после жителите на тия малки села дошли до убеждението, че така разделени на малки общини, ще бъдат винаги жертва на кърджалийските произволи, понеже и бягството им в Бистришката крепост (Калето) не е могло да им помогне. Те се убедили, че спасението им е възможно, ако прибегнат към турски покров и ако основат голяма община, укрепена с зидове.
Селяните от малките селища започнали да напускат домовете си и да се заселват около чифлиците на Юсреф Паша и Асакията. Турците взели под покровителството си новите преселници и не само им указали гостоприемство, но и първата им грижа била да оградят новото село с яка каменна стена. Под угрозата на силата всеки е докарвал даром пръст, греди и керемиди за стената, а камъните за нея са доставяни пак на сила повечето от селяните от селата Василица и Очуша. Ковачите са изработвали гвоздеите и вратите също на сила.
Крепостната стена е била прокарана по течението на р. Бистрица, която оставала вън от стената, от там по р. Воденичница, покрай Юсрефпашовия чифлик, от гдето завивала, като заграждала турската чаршия, през Долното сбирище на хребета, като дерето оставало от вън, след това, през Джамбазката махала, сега Драганова улица, завивала по сегашната ул. Раковски, гдето на дерето е бил построен кепенк с желязна врата за изход към балкана и под когото е минавала водата. От този кепенк и дерето е наречено Кепенк дере. От там стената е ограждала чифлика на Емин бей. На тази стена е имало четири главни врати, обковани с желязо и с малки кули и мазгали около тях за наблюдение и отбрана. Най-главната входна врата е била на костенския път, другата на самоковския, третата на Кепенк дере и четвъртата на Долната чаршия, наречена Турската чаршия. Вечер в дванадесет и половин часа по турски, тези врати се затваряли, а се отваряли утрин при изгрев слънце.
Щом са били свършени стените и селото се укрепило, то започнало да расте с голяма бързина. Всеки е бързал да се засели тук под защитата на голямата стена и силните турци чифликчии. Живи свидетели разказваха за неговия растеж. Майката на баба Киселовица и разказвала че от горния чифлик се гледал долния, а мястото помежду им било обраснало с дървета и бурени. Самата баба Киселовица ми разказваше, че помни селото с 40 чифта волове и че чифт волове заедно с колата, се продавали за 40 гроша. Дядо Стоян Маникатски помни селото с 70 къщи български и 50 турски, а Георги Вурука с 120 български и 80 турски къщи.
Разликата в годините на тези свидетели е 30, от което следва, че в разстояние на един век селото е нарастнало от „40 домакинства” на 200 къщи и от тук да се извади заключението, че нашето село Долна Баня на сегашното си място не е по-старо от 316 години към / 2016 г./, или че неговото създаване трябва да се счита, че е било към 1700 година
Названието Долна-Баня е било дадено на селото от самоковци. Самоков е имал тогава много голямо значение по-голямо от това на Пазарджик, поради желязодобивната си индустрия. За разлика от банята, която се намира западно от Самоков и която наричали Горна Баня. сега Булчинска Баня, нашето село било наименувано Долна Баня.
При избор на място за заселване вътре в укрепеното място, нито българите са смеели, нито турците са им позволявали да се смесват с тях. Долната по-хубавата част на селото, са населявали турците, а горната и краищата — българитe. За етнографска граница между тях е служила днешната улица Бенковски северно и източно от нея са били турскитe махали с кълдаръмени улици, керемидени къщи и плевни, а южно от нея са били българскитe махали, с кални улици, оградени от плет, а къщите и плевните им с сламени покриви. Тая характерност в улиците личи и до днес. Българинът, като че ли е създаден като жабата, да се каля в калта, защото и до сега не е помислил да отцеди и настеле нито една от улици тe си.
Пулсът на живота в турската част е бил на костенския път. Площадът пред кжщите на Дамян Гуцалеца, Мите Драгана, ДЬдо Илия и др. е билъ окичен с кьошкове, чешми, градини и др. Този център после се е пренесъл на долното шосе  на друма, на мястото на днешната Долна чаршия. Там, всред чаршията, е бил издигнат великолепен шадраван, а наоколо му са били турските кафенета, ханове с железни синджири на вратите, налбантници  повечето здания на два и три етажа под един покрив. В тая чаршия владееше такава чистота, че турците ходеха по чорапи от кафенетата до шадравана. После там е преместено турското училище, което се помещаваше до къщата на Петър Кацара и джамията до него. Тази великолепна чаршия изгоря през време на Руско-турската война и се обърна на грозно пепелище; запали я един пиян самоковец, когото руските казаци наказаха прилично, защото в този огън загина много храна и помещения за добитъка. Двадесет и осем години се изминаха от тогава, а последствията от този пожар още личат.
Пулсът на живота в българските махали е бил по сегашната улица Драганова и селското дере. Чаршията е била по сегашната улица Бенковски. Къщите на Иван Пенгара, Ангел Черешара, Мите Черешара, Станоя Симонов и джамбаските са били дюкяни, бакалници и ханове. После този център се пренесе на шосето днешната Горна чаршия. Там по-рано са били Тодоровия и Василичкия дюкян, а всичко останало е било общинска мера и гора.
Руско-турската война завари тук 150 къщи турско население. В време на войната те избягаха, а колкото бяха останали, в една нощ бяха избити от селяните.
След сключването на мира между Русия и Турция избягалите турци се завърнаха, но под влиянието на фанатизма си, не можаха да се помирят с новия ред на нещата, за това по голямата част от тях продадоха всичките си имоти и се преселиха в Малаазия.
Голям керван от турци, които се връщаха от бягство, бяха избити в местностата Страшки дол, а имотите им бяха разграбени.

Колкото войници турци се заловиха с оръжие в ръце, бяха избити, а къщите, в които се бяха отседнали, бяха запалени. За две нощи турските гробища бяха укрепени за отбрана, но щом се появи руската войска, турците се предадоха. Някои бяха избити в банята и улиците. В същото това време българите бяха избягали едни по балкана, а други по околните села. Тук там, в някои крайни къщи, се криеха по няколко български семейства заедно, но щом видеха турци, бягаха на вън. Черкези и башибозуци освен че не се задоволяваха с безчестия грабежи и убийства, но печеха и живи хора за пари. Много контра башибозушки чети от предрешени българи сновяха наоколо, за да спасяват нападнатите си братя. Селото беше пусто. Късно вечер празните къщи и обори се изпълваха с войска, а сутринта пак само кучетата виеха по запустелите му улици. Тяхното виене се прекъсваше често от гърмежите на башибозуците които търсеха жертви. Това се продължи до събота срещу нова година, в който ден дойдоха русите и освободиха селото и селяните започнаха да се прибират по домовете си. Два ескадрона кавалерия квартируваха тук през всичкото време на окупацията.
Почти всички турци продадоха имотите си. Техните къщи се купиха и населиха  хора от съседните села, така че Долна-Баня от турско село доби физиономията на чисто българско, с много пъстро население. Цепи турски махали бяха заселени от опълченци и имигранти македонци. На опълченците бе дадена земя даром от държавата, която земя бе останала от черкезите и от ония турци, които загинаха в бягството си с турската армия, а имигрантите македонци си купуваха така

 

Вашият коментар

Close