Visits: 2743
Една статия старо тракийското с. Сестримо от в. Зора, бр. 2129, 5 август 1926 год.
Село Сестримо в древността се намирало приблизително един километър югоизточно от днешното едноименно село. То се простирало върху незначително наклонената и разпокъсана площ, която се допира до полите на стръмните и гористи склонове, които представляват продължение от високите Западни Родопи. Почти през средата на тази именно наклонена плоскост протича постоянната, бистро водна планинска рекичка, наречена Сестримка, която обслужвала поселището. Следи от това старо селище се виждат и до днес или в основите на старовременни постройки, от където се ископават големи и дебели керемиди и тухли от времето още на римското владичество, снабдени с разни знакове на производителите, или пък в грамадните делви, които се вадят често от нивите, при обработването им от населението . Освен това, съществуването и на могили в сестримската местност, както на изток, тъй и на запад, например при моста на р. Палошница и при Св. Четиридесет до Ошляк, установява, че поселището е дотраяло от времето на старите траки, тъй като тези многолюдни племена, според свидетелството на Херодота, имали обичай да издигат могили в нашите земи много векове преди Христа.
Една делва имах възможности да видя на в дома на г. Тома Стефанов, когато проучвах тази местност в нейната близка околност. Но жално, че любознателните сестримци не yсnяxa да ми покажат античните монети, които бивали намирани на разни места из старото селище, защото по тях щеше да се узнае времето, през което то са сечени. Освен туй, те не ми показаха нито „боздугани“, нито ,стрели*, за каквито говори, че се намирали г-н. Ив. Батаклиев,асистент на университета, в статията си: .Село Сестримо антропогеографски проучвания, поместена в списание “Естествознание и география” от 1926 г.
От месноста на старото с. Сестримо се вижда с просто око, както местоположението на тракииското войнствено племе беси, именно гр. Бессапара (югозападно от Татар Пазарджик) днес гр. Пазарджик, тъй и величествените хълмове на крепостта Пулпудева, или Филипопол, или Тримонциум (днес гр.Пловдив). В такъв случай е могло да има връзка по между им, защото били видими взаимните сигнални огньове, запалвани в знак на неприятелска опасност, нещо което се практикувало често в антично време. Освен туй, през старото село Сестримо минавал в древността още важен друм /път/, който минавал покрай полите на Родопите и р. Себара (Марица) и съединявал косвено Цариград с Драч на Синьото море. Тоя път свързвал направо гр. Филипопол с
гр.Германа (при с. Сапарево, дупнишко) и гр. Пауталия (Кюстендил), както и крепостите но течението на р. Струма. Той се съединявал даже и с прочутия римски път за Цариград, не далеч от Траянови врата, които в X век били известни под името „Български проход“. Що се отнася до именуванието на село Сестримо, то трябва да кажем, че е старо тракийско собствено име, облечено в българска форма. То се отнася към интересните за нас топонимни названия от историческата номенклатура в нашите земи. Пълнозвучната престара форма на туй име е гласяла Се-с(е)т(а)-рима и съдържа в себе си две понятия от езика на старите траки. Първият елемент гласи: се-сета и е свързан съ представката се, но той се среща и отделно въ формите сата, сита, сота и пр. Вторият елемент гласи рима и се намира в формите: рама, рема, рома и пр., подобно на констатираните форми от старо тракийския елемент дава, дева, дива, дова. Двата езикови елемента сета и рема се съдържат още и в наименуването на р. Струма, чиято пълнозвучна форма е гласяла с(е)т(т)-рема. Относително второто понятие рама, рема, рима, рома имали сме случай да споменем и в статията си: „Няколко типични понятия в езика на старите траки“, (обнародвана в в. „Слово“, брой 1100 от 4 февруари 1926 год.) Ще прибавим тук наименуваното Свенторомон, в източна Сърбия, голямо поселище в XI в. т. е. Свентором, подобно на Комором. Освен туй в България (Троянско) намираме и село Борима, с представка бо!. Названието то пък на рекичката „Сестримка” съдържа, освен гореспоменатите елементи, още и приставката ка, която се среща в езика на старите траки, за да означи умалителна форма, като: Сердика, Медика, Верени ка, Перени-ка, Березни-ка. Домини ка и пр. и пр.
Между туй, особено значение придобива с. Сестримо за нашето минало и поради факта, че то е било погранично поселище без съмнение през средните векове и границата била отбелязана с ръкотворен прекоп. Това е един стар ров — окоп, за който до сега не беше известно и който се простира (на 500—600 крачки) западно от днешното Сестримо, в най-низката част на Момино-клисурската долина, между Източна Рила и пролома на Марица. Той започва от стръмните хълмове на Източна Рила, именно от стръмния спусък на височината Петково гувно, върви по билото на гръбището, което изпъква между Крива река и притока и Ошляк, но по-близо до стръмния склон на долината на последния, пресича шосето за гарата и Крива река, дето Ошляк се влива в последната и се качва върху гърбището Въртешка, за да стигне тесния пролом на р. Марица. По този начин прекопа има 4 клм. дължина. Неговите следи днес слабо личат, така щото в ораните ниви и ливадите, през което минава, едва показва до 0.50 м. дълбочина и 2—3 метра ширина. Не личи да е имало насип от едната или другата страна на рова, какъвто са случаите с рововете в Добруджа и Тракия.
Според изричното свидетелство на историците Скнлица Кодрин по този
именно път се отправила на 985 г. от Пловдив походната армия, на чело с императора Василий II българоубиеца, заедно с обсадните машини, против силната българска крепост Триядица (София). По тоя път от Велбужд и Германа за Пловдив цар Самуил прекарали воИските си, конто отрязаха пътя на отстъплението на българоубиеца от Триадица и му нанесоха страшното поражение. По една част от същия път преминал и арабския пътешественик в 1153 г. от Германа за Стопонион или Шпшпонья (два клм. на североизток от Ихтиман) от дето пристигнал в Трияднцл и пр. и пр
От кога датира и за какво е служил този стар ров — окоп?
По тези въпроси никой нищо не знае и могат да се правят само предположения. По всяка вероятност, той е от българо-византийско време и е имал двояко значение: служил е за граница между западна България и Тракия и както показва топографско-стратегическото му разположение, за отбрана на последната против нападенията от към запад
От сведенията, които ни дават средновековните писатели, и от онова, което се вижда из пограничните окопи в Бесарабия, Добруджа, Западна България, Малка Влахия, Тракия и пр., се установява, че техните задачи са били двояки: първо, да отбележат самата граница между България и съседните държави и второ, окопите били предназначени да пазят преминаването на границата. Обаче от направения оглед се установи, че сестримския прекоп нямал такава задача, тъй като до него на 2—3 метра западно започва 40—50 метра дълбока пропаст, по която тече р. Ошлак —значи, имало е по-сериозни естествени препятствия. Тъй че издигането на тоя прекоп от изток е служил изключително за да се означи пограничната територия между българската държава и Източно-римската империя, когато последната била владетелка на западната част от Тракийската равнина. А такива времена в миналото е имало на няколко пъти. Първо, през началото на IX в., когато българският велик хан Крум, след присъединяването към държавата си на аварските земи, започнали експанзивната политика против Византия, като взел крепостта Сердика 809 год. и станал господар на Сердикийската област, чиито източни предали достигнали до сестримското землище. Второ, през царуването на Самуил, когато гр. Пловдив е служил като база на нахлуванията на император Василий II българоубиец в Софийска област. И трето, през царуването на Михаила Асен, никейските императори, Иоан Ватацес 1246 год. и Тодор Ласкариса, когато последният на 1256 год. успял с договор да владее Чепинското корито и крепостта Чепина. През една именно от гореспоменатите дати трябва да отнесем изкопаването на Сестримския прекоп от страна на Източно-римската империя.
в. Зора, бр. 2129, 5 августъ 1926 год.
