Visits: 5422
Автентичен разказ за Сулу дервент днес Момин проход писан около 1936 година.
Д. Правдолюбов — София
Един излет до лечебната станция на просветния съюз в Сулу-дервент.
Часовникът на търговската гимназия в Лозенец удари шест. И нов летен ден, също като всички други, бавно пропълзи из софийските улици, притиснати от огромни домове, чиито прозорци в тъмата стърчеха като угаснали кандила. Ставам от леглото и набързо се приготвям. Тръгвам за гарата. Заедно с неколцина учители и учителки исках да посетя силно радиоактивните бани в Сулу-дервент и лечебната станция на просветния съюз там.
Точно в седем влакът потегли и почна да си тананика: тадада-тадада. Свит в един ъгъл, мълча. Мълчат и другарите ми. Поглеждам през прозореца: като на кинематограф софийските улици из крайните квартали се показват и скриват. Зад тях Витоша, като неподвижен великан, стои и не мърда. В утринната заря тя изглежда като че ли през нощта е наближила българската столица, за да я приспива и пази.
— Тадада-тадада, — весело си пее влакът и хвърчи по Софийското равно поле. Отвън летят скатове, дървета, къщи.
‘Започват се весели разговори. Компанията ми се събуди и раздвижи. Голи баири се движат край прозорците ни. Влакът лети с всичка сила по една долина. Сме в Ихтиманското дефиле. Наближаваме гара Костенец. Минаваме мукавената фабрика — грамадно здание. В дясно река скача по каменисто корито, разбива се, плиска и пее. Песента и ясно достига до ушите ни. Та това е Марица I »
— Шуми Марица, окървавена . . . запяват някои. Запяваме и ние.
Влакът спира. Слизаме. Всички чувствуваме свежестта на въздуха и ни се ще само да дишаме. Тук и небето е по-синьо. В ляво, право на север, стърчат голи и каменисти чукари, а в дясно величествените Родопи и снежната Рила. Погледите ни блуждаят по потъналата им в зеленина снага, по безкрайните им върхове, по дебелите им преспи и неизчерпаеми извори на шумливи потоци …
Тук долината, с разнообразието на своята растителност и чудната си красота, неволно ви заробва и очите, и сърцето. Лято е уж, отдавна капка дъжд не е капвало, и пак всичко е покрито с цветове и смарагдова зеленина. Провидението тук е напоило климата с приятна мекота. Опустошителните нашедствия на бурите и резките промени на времето са невъзможни и непознати. Под охраната на планините, животворната топлина на слънчевите лъчи и напоителната сила на потоците растителността тук се развива буйно и разкошно.
Отиваме зад гарата да дириме файтони за Сулу-дервент, който се намира на около три километра от Костенец. Още веднаж отправям поглед по околните старопланински и родопски върхове. Ако ме попитате за имената на някои от тях, не ги зная. Моите учители-географи не са ме заставяли да ги уча. Някога получих шесторка за върха Еверест на Хималайте и колко съжалявам, че тази шесторка не бе за родните Мусала, Белмекен, Лисец, Богдан и пр., красотата на които пленява всяко сърце и учудва мнозина случайно минаващи с конвенционала чужденци.
Тръгваме за Сулу-дервент. Пътят води по десния бряг на Сулу-дервентската речица. По същия бряг, малко по-високо, е построена и железопътната линия София-Пловдив.
Курортът е ограден с стръмни склонове, долната част на които се стеснява и образува тясно дефиле, а в средата на .дефилето протича речица, която през летния сезон винаги пресъхва. Десните склонове на реката са покрити с ниви и лозя, а част от левите са залесени. Въобще, околността представлява особена природна хубост, с хълмисти и живописни изгледи. Курортът се застроява и благоустройва извънредно бързо. Населението от близките две села — Горна и Долна Василица снабдяват курорта с здрава и евтина храна.
В Солу-дервент се намират много красиви вили, първокачествени ресторанти, разни магазини, с всички необходими неща и продукти за курортиста. За легло се плаща 15—20 лева на вечер, храната е по-евтина от тая по софийските ресторанти. Солу дервент е евтин курорт. Тука е и много тихо. Шумът от грамофоните и радиоапаратите е запретен /забранен/. Има и електрическо осветление.Вечер, когато пламнат електрическите лампи и се осветят прозорците на многобройните вили, кацнали една върху друга, човек се чувствува стеснен пред всички тия очи, които ,го гледат . . .
Сулу-дервентският курорт се слави с своите силно радиоактивни и много лековити води. Построени са две минерални бани, два инхалатора и една чешма, из многобройните урни на която тече изобилно много вода. Новата минерална баня има две отделения за мъже и жени. Всяко отделение е с по 18 легла, четири урни за измиване, душ, басейн и вани. Басеините, ваните и курните са облицовани с красиви разноцветни плочки. В водата повече от 15 минути не може да се стои. Тежи като олово. Излизаш от нея като пребит. Силно действува и на нервите. Първите вечери губиш сън, за да намериш отпосле изцерение.
Минералната вода е безцветна, с слаб възкисел вкус, съвършено бистра, без мириз и много приятна за пиене. Изпиеш ли 1—2 чаши вода, особено на гладен стомах, пищеварителната система почва веднага правилно да работи. Водата действува разслабително. Температурата на водата е 64 °С. Близо до банята е построен разхладител, където водата се охладява до 37—38 градуса. Дебитът е около 920 литри в минута. Най-ценното качество на водата е извънредното голямо съдържание на радиевите еманации. Тя е първа и единствена не само в България, но и в целия Балкански полуостров, па даже и в cвета, по своите еманации.
Силата на нейната лечебност се състои главно на нейната радиоактивност. Радиевата еманация е здраво действащо лекарство, особено на кожните болести, жлъчните и бъбречните заболявания, стомахо червните страдания, ревматизмите, нервни заболявания, болестите на неправилната обмена (подагра) и пр. Аз лично намерих голямо облекчение на моята захарна болест, а какви ли не лекарства и специалитети по-рано безпомощно не бях изпитвал. Порязани рани само след 3—4 натопявания в водата оздравяват.
Отиваме към новия инхалатор. Тук се вдишват пари от горещата вода. И мнозина страдащи от гърлени и носни болести (хроническа хрема) намират изцеление и най-малко облекчение. Заинтересува ме професията на лекуваните. Повечето са учители. Tе най-много страдат от тия болести, защото въздухът в класните стаи, който дишат с часове, е крайно нечист. Всяко лято Сулу-дервент се посещава повече от 500—600 учители. Идват тук изнурени, с убит дух, за да си отидат възродени и с нови сили.
Връщаме се към чешмата. Наоколо има много дървени пейки и по тях сжа насядали хора. Всеки държи в ръка чаша с топла вода и от време на време гълта от нея по малки дози. До един от тия хора са болни от стомашни болести и страданията им са отпечатени по тяхните физиономии. Между тях намирам пак също така много познати учители и учителки. Някога се смяташе, че туберкулозата е специално учителска болест. Тука разбрах, че нашето учителство много повече страда и от стомашни разстройства и гърлени болести. Работата му ги предизвиква. Това Просветният съюз като че ли е разбрал и на време е устроил тук лечебна станция. Да бъде благословено и свято това негово дело ! То трябва още повече да се засили.
Отиваме към лечебната станция на Просветния съюз. Тя се намира върху един хълм, на 200—300 м. от минералната баня. Минава се чрез един железен мост над железопътната линия. Тя е красива вила, с изглед към баните. Изложението е слънчево. Посреща ни управительт на лечебната станция г. Иван Тошев, бивш училищен инспектор. Блага усмивка нескончаемо играе по бузите му, без да смути сериозния изглед на лицето му до преди 3—4 месеци, болен от неизлечима стомашна болест, него нищо не можеше да го обнадежди. г. Иван Тошев е най-доброто доказателство за лечебната сила на Сулу-дервентската вода.
В станцията съществува идеална чистота. Прислугата е крайно внимателна. Мебелировката е отлична. – Всичко това не малко се дължи на г. Иван Тошев, който и като училищен инспектор бе един от най-добрите организатори и администратори на учебното ни дело. В станцията съществува образцов ред сутрин, преди 6 часа, не се позволява шумно ставане, ходене и говорене в помещението и двора; през време на дневната почивка, от 1З до 16 часа, всички са длъжни да пазят пълна тишина; вечер всички летовници са длъжни да се прибират в стаите си най-късно до 22 часа, а след това време не се позволява никакво влизане, излизане и говорене; почистването на спалните става сутрин от 7 до 9 часа, през което време всички са задължени да излязат навън от стаите; всички летовници са длъжни да се отнасят с взаимно уважение, а при спорове помежду си или с прислугата да се обръщат към управителя; всички са длъжни да пазят най-голяма чистота в стаите, по стълбите, балконите и терасите, при омивалниците, в двора, градинката и наоколо; летовниците са длъжни да държат стаите си в приличен вид през всяко време; не е позволено да се ляга по креватите с обуща и пр. И всички летовници ся доволни от този ред, създаден и наложен от управителя.
Излизаме на една от терасите. Открива се великолепен изглед към Рила и Родопите;
– Ето Мусала, оня връх с белоснежното теме! — говори и показва г. Тошев. — Той е най-високият връх не само в цялата Рилска планина, но въобще и в цялото наше отечество. През годината лицето му рядко се вижда чисто и засмяно. Този върх почти винаги е начумерен като Зевс, винаги челото му е обвито в мъгли и дъждовни облаци. Той е нашият барометър. Местните хора с приблизителна точност могат да определят по мъглите му, какво ще бъде времето на следния ден. Както виждате, той не е съвсем усамотен. Около него има и други върхове. Обаче само той се чувствува горд и възвишен, като единствен повелител на земята …Оня другият връх, на североизток отъ Мусала, е Белмекен. И неговата глава е всецяло побеляла. Издига високо челото си, копнеещ да зърне всички Рилски, Родопски и Старопланински свои събратя. Местните жители казват, че от него се виждал Бог. От там ако не видим Бога, поне ще видиме най-пленителни панорами в вътрешните Родопи.
— Както виждате, има голяма разлика между Рила и Родопите,
— продължава същият беседата си.
— В Родопите не могат да се видят ония голи, каменисти, остри, изронени и озъбени върхове на Рила, които да стърчат над страховити пропасти с езера в дъното. Обикновено върховете на Родопите са с по-тъпи очертания и най-често са облечени от долу до горе с гора. Родопите нямат строгия и гордия вид на Рила, но за това пък имат красиви долини, живописни клисури и гористи проломи, както и безкрайни мантии от девствени гори, с които разкошно наметат цели вериги.
— Да, — прекъсвам аз.
— Рила е величава и тържествена поема, а Родопите — Шекспирова драма. През всеки сезон те се покриват с най-разнообразни и красиви декорации.
Отиваме на друга тераса. Обръщаме погледи към север. Виждаме само хълмове и живописни изгледи. Най-отгоре са кацнали двете села Василиците с криви и тесни улички. По нивите повехнал и наклонил глава от сушата кукуруз. Тук там са боднати овощни дървета. От една зелена морава едва се дочуват приятни звуци от звънците на многобройно стадо. До него вакъл овчар с шарен кавал гордо пристъпя към стадото си и нежно свири народни мотиви. Само окото, което е виждало прелестта на тукашната природа,,ухото, което е долавяло божествените симфонии, и обонянието, което е усещало ароматния планински въздух тук може да се увери в величествения блясък, с който природата най-щедро е надарила земята на българина.
Излизаме из станцията. Здрач се спуща над околните хълмове. Нощта е безлунна. Западният хълм на курорта е обсипан с безброй звезди прозорците на околните вили светят. Хладен ветрец повява. Из главната улица още има движение. Късно е.Заедно с компанията ни се прибираме в вила „Симеон Търновски“. Лягам, но сънят бяга от очите ми Приказните гледки, които бях виждал през деня, го преследват.
