Visits: 366
Село Костенец пада под турско робство 1372г. Войнствените и свободолюбиви жители на селището храбро се отбранявали срещу числено превъзхождащия ги съперник. С особена храброст се отличил войводата Янкул Черньо, който в продължение на 7 години успешно отблъсквал нашествениците. Песента ни я поства една наша читателка.
Един бе Янкул Черню! Седем годин турчин не остави да премине костенечко поле, да нагази из Макри ливаде.Янкул си войска с коне поведе, къде Урвич Янкул си отиде - да си види цар Иован Шишмана, да си с царо дума разговори.Писмо стигна от Костенец града, писмо стигна Шишманину Яне - ''Скоро,бърже,Янкуле воеводо, да си сбереш три хиляди воиска,да си дойдеш у Костенец града, че го вчера турци оградиа - що е старо под калъч удариа,що е младо - робе заробиа...'' Ка прочете Янкул на Шишману,ка прочете тая бръза книга, он си собра три хиляди войска и поведе на Костенец града. Ка премина Ихтиманско поле и навлезе у Маришко доле, сби се Янкул с турци на Калето,у Градище и Макри ливаде. Вманастиру ''Свети Спас укри се зад железний вратник и дуваре, турците го яко заградиа - он им се неделя не предаде. Акога си портата разбиа в манастиру на Костенец града, бой се лют до черквата зафана - мъртъв падна Янкул от вразите.Па изклаа Янкулови войни,па изклаа калугере млади, а надоле река кръв потече,та уплаши сите венетчани. Само си игумено остана,он си Янкул в гроб долбок положи, с Янкулова майкя гооплака и на камик името му писа ...'' Спазих автентичния правопис,но не и стихотворната форма.
