ПУБЛИКУВАМ ЕДНА СТАРА ПЕСЕН ЗА ЯНКУЛ ЧЕРНЬО

Село Костенец пада под турско робство 1372г. Войнствените и свободолюбиви жители на селището храбро се отбранявали срещу числено превъзхождащия ги съперник. С особена храброст се отличил войводата Янкул Черньо, който в продължение на 7 години успешно отблъсквал нашествениците. Песента ни я поства една наша читателка.


Един бе Янкул Черню!
Седем годин турчин не остави да премине костенечко поле,
да нагази из Макри ливаде.Янкул си войска с коне поведе,
къде Урвич Янкул си отиде - да си види цар Иован Шишмана,
да си с царо дума разговори.Писмо стигна от Костенец града,
писмо стигна Шишманину Яне - ''Скоро,бърже,Янкуле воеводо,
да си сбереш три хиляди воиска,да си дойдеш у Костенец града,
че го вчера турци оградиа - що е старо под калъч удариа,що е младо - робе заробиа...'' 
Ка прочете Янкул на Шишману,ка прочете тая бръза книга,
он си собра три хиляди войска и поведе на Костенец града.
Ка премина Ихтиманско поле и навлезе у Маришко доле,
сби се Янкул с турци на Калето,у Градище и Макри ливаде.
Вманастиру ''Свети Спас укри се зад железний вратник и дуваре,
турците го яко заградиа - он им се неделя не предаде.
Акога си портата разбиа в манастиру на Костенец града,
бой се лют до черквата зафана - мъртъв падна 
Янкул от вразите.Па изклаа Янкулови войни,па изклаа калугере млади,
а надоле река кръв потече,та уплаши сите венетчани.
Само си игумено остана,он си Янкул в гроб долбок положи,
с Янкулова майкя гооплака и на камик името му писа ...''
 
Спазих автентичния правопис,но не и стихотворната форма.

Вашият коментар

Close