Visits: 513
Построяване на Долнобанската църква от Атанас Цветков „Архив за поселищни проучвания“ през 1939/1940 година. книгата се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ гр.София
Черквата
Тогава, когато турците са разполагали с три джамии и големи капитали, българите нямали никаква черква. За всяка нужда долнобанските християни е отивали в с. Махала, Рацуил или Костенец. По-после, от време на време, почнали да идват в селото свещеници от другаде Самоков и Рилския монастир. Умрелите се опявали по-после на гробовете им, а за венчавка са чакали да се съберат по няколко сватби, та да са готови, когато дойде свещеникът.
Случвало се е в пет месеца един път да дойде поп. Баба Мария Стойковица цели седем месеци не си взела чиста молитва, защото през това време нито един път не бил дошъл поп.
Между годините 1830—1840 за черква е служила гаджанската къща, а от 1840—1867 къщата на баба Милка Стойкова. В това време селяните взели решение да си построят черква За черковен двор е бил купен дворът на дедо Лазо Марков, в сегашната улица Драганова. Там докарали и строителни материали за черквата. Неизвестно по какви съображения, дедо Лазо се отметнал и не дал двора си за черква. Селяните останали без място за черква, а материалът започнал да гние и се разпилява. Баба Милка Стойкова, възмутена от постъпката на дедо Лазо и за спасение на душата си, подарила своята къща и двор за черква. С голема радост и въодушевление селяните започнали наново да докарват материал за черквата. Първата им грижа била да оградят двора с високи стени, за да се прикрие от очите на турците онова, що се върши. Последните били уверявани, че се поправя къщата на баба Милка. Когато стените били свършени, на мястото на старата схлупена бабина милкина къща се започнал градежът на новата черква. Това е било в 1867. година. Майсторът на постройката е билъ Иван Кирифеята отъ Самоков, който я е свършил в 1870. година за 14,000 гроша, заедно с темното (иконостаса). Пари за черквата са били събирани на капапорез, а волни пожертвувания — в харма с кола. Най-големият приход за мобелирането и украсата на черквата са били частните приноси кой икона, кой свещник, кой кандило и др. и пари давани за топене в реката на Ивановден, не изключая и турците. Давани са били до 30 бели меджидии ; Митре Цветков например един път дал 26 . Останалите нужди на черквата са били удовлетворени от околното население в деня на тържественото освещаване на черквата от Св. Самоковския Митрополитъ Доситей. От тогава е останал обичая, на деня на храмовия праздник Успение Пресвета Богородица 15 и 28 август, да се коли крава за курбан. Клепалата на черквата били окачени на двора до Цанковата градина и един път, когато Николчо Гаджанов и поп Иван клепали клепалата, били издебнати от турците и съсипани от бой с ятагани. След това българите започнали да вземат предпазителни мерки, когато клепат клепалата. В 1872. година е била направена висока дървена клепарница, а в 1892. г. сегашната камбанария. Първата камбана е била свалена и взета от селския часовникъ, а другите три подарил Н. В. Цар Фердинанд.
Турците не позволявали да се издигне кубе над черквата.
През време на Руско-турската война башибозуци с тежки сечива и дървета разбили западната врата на черквата, обрали всичко ценно в нея, като издраскали много икони и извадили очите на много образи.
Черковният двор е билъ обърнат на гробища, но после, понеже било забранено да се заравят там умрелите, гробищата били изравнени.
Свещеници
След приходящите свещеници, последен от които е бил Кьоравият поп, пръв, който се установил да свещенодействува тук, е бил поп Харалампия от Самоков. На Водици той кръщавал децата в реката. Разказват, че веднаж, като кръщавал децата в реката, изпустнал едно, което отишло под леда. Без да се смути ни най-малко от това, той поискалъ да му подадат да потопи в рeката следващето. Той свещенодействувал от 1840—1849 година. След него сd били свещеници в селото следните лица.
1. Поп Лазар от с. Сестримо от 1849—1855 година.
2. Никола Клисуран от с. Алино — 1855—1859 г.
3. Ярхимандрит Хрисанда от Самоков — 1859 1863 г.
4. Пол Иван Лазов Марков от с. Долна-Баня — 1864—1872 г.
5. Димитър Захов Чепиняра от Банско — 1872—1873 г.
6. От 1873 год. в село свещенодействува поп Спас Христов от с. Габровица. В 1886 год. за негов другар дохожда поп Никола Крапчански, който по-после бива избран на вакантна енория в София, та на негово место в 1892 год. дохожда за другар на поп Спаса поп Иван Йонкин от Македония.
■) На Водици хвърленият в реката кръст се лови от младоженците, женени през годината. След тях деверите потопяват невестите им, а след това и себе си. Обичаят за Ивановден, за който става реч тук, се състои в следното: Някой каже, давам толкова да бжде потопен в реката еди кой си. За да се спаси, посоченият дава по-голема сума да бъде потопен друг и т. н„ докато потопят някого и приберат парите (Хр. К.).
