Visits: 1229
В книгата “История на село Радуил” написана от Георги Стоянов попаднах на интересна история за колесницата на Император Василий II.
След като бива разгромен в прохода Траянови врата от цар Самуил, император Василий придружен от своя есикрит /Кондостефан/ спасявайки се със бягство, се отправя към Ибърският проход над село Радуил с цел най краткият път до Солун. Поради трудно достъпният терен императорската колесница която не била пригодена за такива пътища била изоставена и той заедно със свитата си продължи ли на коне.Георги Йосифов /Доде/ от Долна баня разказва, че през 1916 г. когато горски работници отишли за трупи в местността Ангелова бичкия, по горното течение на река Ибър се натъкнали на колесница която била направена от някакво специално дърво, инкрустирана със слонова кост, злато и сребро. Колесницата до колкото била запазена я пренесли в село Радуил и била поставена на чаршията където се събрали хора да я видят. След това колесницата е била пренесена в София, от където и се губят следите.Според автора тя е била открадната по стар Български обичай тъй като той не открил никакви документи за нея. Дали е истина не знам.
