Visits: 892
Бог обикновено избира добри хора да изпълнят известна мисия между хората, за което след това ги прославя и увековечава тяхната памет.
Такъв избраник е и дядо Георги Зашов, от с. Долна Василица. Той е роден в това село през 1827 година от бедни, но добри родители. Животът му преминава тих, безшумен, до месец ноември 1885 година, когато той открива манастира. Как е станало самото откриване, черпим сведения от лично преживяното и преразказано от него.
През ноември 1885 г., когато бил в гората като селски пастир на едър добитък (говедар) и същевременно горял жижница (дървени въглища) за изхранване на семейството си, получава съновидение, в което Бог му съобщава, че той трябва да открие манастир „Св. Спас“ в Еледжик. След това се разболява и боледувал дълго време.Едва след като дава обещание, че ще изпълни волята Божия, оздравява и съобщава това на общинската власт. От нея обаче бил подигран и никой не взел под внимание молбата му. Той бил неспокоен в съня си и постоянно му се шепнело да не стои, а да работи за откриването на манастира. Мястото му било също така посочено в съня – там, където пладнел някога с овцете си, под големите букове при кладенеца, близко до калето, да копае и ще открие основите на манастира. За уверение, между зидовете ще намери полуизгоряла икона, копие и остатъци от полиелей.
Неподкрепен от никого, макар вече в преклонна възраст 58 годишен, той взема копач и лопата, отива на самото място и след няколкодневна работа открива основите. Зарадван като дете, се връща в селото и казва на свои хора, че както му било казано в съня, работил и намерил основите на манастира. Подпомогнат от тия негови хора, отива отново в общината (състояща се от двете села Горна Василица и Долна Василица), разказва им как Бог и светиите не го оставяли на мира, и как открил основите. Това вече убедило общинската власт и по-будните жители на общината. Кмета дава нареждане и се изпращат хора да работят. При разкриването на основите се изкъртвали вековни букове от самото място между зидовете. Това идвало да докаже, че постройката е датирала може би още от римско време. „Ето, като разкопаете тук, казал дядо Георги, ще намерите: икона, копие и остатъци от полиелей“. Работниците разкопали и действително намерили посочените от стареца свети предмети. Това доста ги учудило и уверило, че той не по своя воля, а по заповед от небето настоява да се разкопава. Рядко са хората, на които Бог открива такива неща. Вярата на хората в думите на тоя старец вече напълно се затвърдила и се изразила в обмисляне на начин, средства и усилена работа за издигане на нов манастир върху разкритите основи. Почнали да гледат на него като избран между тях от Бога човек, слушали и изпълнявали даваните от него нареждания, къде да се копае и работи. Нямало вече присмех и подигравки от управниците, а всички като виновни подкрепяли и давали пълно съдействие за работа. Пръв Христо Стоицов от село Горна Василица подарява материал за направата на дъсчена килия, при която се установява да живее стареца. В скоро време се построява за целта и къща, от която стоят само зидовете.
Подаряват се няколко икони, а неизвестен дарител след като завел болното си дете в новооткриващия се манастир и то оздравяло, в знак на благодарност купил и дарил полиелей.
През така преживените години дядо Георги често пъти е бил изложен на природните стихии, прекарвал цели нощи под бука или до камък. Пътувал през най-опасното зимно време сам до родното си село за храна и облекло. Това е път около 10 километра, а като се знае местоположението, от пропасти и гора, е било почти непроходимо през зимния сезон. Една нощ, когато бил в селото, явил му се сън и му казал, че в манастирската килия имало гости и спали вътре, да отиде и им каже, че не е позволено да се спи вътре и че по пътя ще срещне грамадно животно, обаче да не се плаши, не ще му стори нищо. Запъхтян от тежкия зимен път към Еледжик, дядо Георги действително срещнал мечка, която го изгледала като непознат и си заминала, а той се прекръстил, прошепнал молитва и продължил пътя. В килията наистина заварил спящи хора.
Бог, за да утвърди и обърне невярващите, допуска необикновени неща в живота. Така станало и с дядо Георги. Прекарал в особено полумъртво състояние повече от 24 часа, точно когато щели да го погребват, дядо Георги се събужда учуден. Вижда, че всичко около него е готово за погребение: погребалният ковчег, хора и пр. Разказвал той на събралите се мъже и жени, как в отвъдния свят намерил родителите си, за състоянието, в което се намирали, какво наказание се искало за него, задето забавил да изпълни волята Божия и съгради манастира и пр. Това му състояние дало голям тласък за изграждането на манастира в сегашния му вид. За целта се избират от първенците и будни селяни, строителна комисия в състав:
Свещеник Лазар Стоянов
свещеник Петър Стоянов
свещеник Илия Анг. Добрев
Георги Зашов (откривателя)
Благой Атанасов
Стефан Бонев
Паун Хростосков
Стою Иванов
Лазар Генев
Спас Колев
Младен Георгиев
Христо Недков
Благой Стоянов
Стоян А. Танчев (учител)
Игнат Георгиев
Стоимен Иванов
Така съставената комисия работела непрестанно и с помощта на всички селяни върху старите открити основи се издига величествен храм.Нищо не е било в състояние да спре тяхното желание, нито оскъдните средства и труд, нито стръмния и непроходим път, нито високия Балкан. Това ясно говори с каква вяра, ентусиазъм, силно желание и ревност са работили. И днес, при разговор с хора, които са работили за почистване на мястото между зидовете на старата постройка (а сега на самия манастир), те се учудват как са могли да преместват тия грамадни буки, което им шепнело и окуражавало, че Бог им помагал в работата.
Освен споменатите по-горе намерени църковни принадлежности на мястото на сегашния манастирски храм, на входните врата на старата постройка са намерени два правоъгълни камъка с надписи. Понастоящем те се съхраняват в Археологическия музей в София.
Така, с общи усилия се издига манастирският храм през 1908 г., в тоя си вид, какъвто го виждаме днес, а е осветен в навечерието на Балканската война на празника Рождество Богородично – 8 септември 1912 година от Негово Преосвещенство св. Левкийския епископ г. г-н Варлаам. Всяка година на Възнесение Христово и Преображение Господне се отслужва Божествена литургия при стичане на множество богомолци от съседните села. Взрем ли се в иконите, виждаме че всяка икона има едно или няколко имена на дарители, което ще видим по-нататък. Царските двери имат хубава издържана резба, обаче не са изписани.До манастира има хубава чешма, направена през 1937 година от дарителката Гина Константинова от Македония, живуща в Солу Дервент / Момин проход/, за което носи името й. Нека Бог я награди стократно, а примерът й да служи за подражание.
Близко е аязмата, която от време на време губи водата си.Над западната входна врата на храма има плоча със следния надпис:
Манастир Възнесение Христово. В царуването на Българския Княз Фердинант 1-ви Българският Екзарх Йосиф 1-ви, в присъствието на Георги Зашов и при комисията на съграждането: Благой Атанасов, Стефан Бонев, Паун Христосков, Стою Иванов, Лазар Генев, Спас Колев, Младен Георгиев, Христо Недков, Благой Стоянов, Стоян А. Танчев, Игнат Георгиев, Стоимен Иванов и при свещениците: Лазар Стоянов, Петър Стоянов и Илия Добрев и при майстор Яначко Неумов се направи на 15.VIII. 1908 г.
Подписал Иван Илиев от Василица.
Това са единствените писмени сведения останали от съграждането на манастира.
След съграждането на манастира се построява и манастирска къща с четири стаички, в която дядо Георги живее до смъртта си.Понастоящем, през летните горещини, се използва от летовници. При лошо, дъждовно време, всеки минувач може да се подслони. Животът на откривателя и основателя на манастира е аскетичен. Пазел е най-строг пост и съветвал посетителите да постят и живеят, както повелява църквата, в мир и съгласие.
Напълно самотен, доволен от всичко, задоволявайки се с това, което е имал хляб, а често пъти и без него, дядо Георги живеел и зиме в манастира като строг постник. Като истински Божи пратеник е утешавал жените, особено през Балканската война, които го посещавали и му носели храна. Успокоявал ги, казвал им кой ден кои побеждават, а също така кои от войниците ще се изгубят и кои ще се завърнат по домовете си. Нека напомним на читателя, че той е бил неграмотен, но дори да допуснем, че е можел да чете, той не е имал достъп да следи и да чете пресата, за да знае развоя на боевете. Това напълно ни уверява, че в тоя старец, отдал се всецяло на служба на Бога, за да знае всичко това, е имало Божие откровение, което му е явявало какво да говори, за да сочи правия път на християните.
С неговите чудни слова, правдиви, прости и утешителни, винаги е привличал богомолци – поклонници в храма да запалят свещици, изливайки молитва от дълбоко наболели сърца и души, по свои далечни синове,мъже и бащи по бойните полета, за да ги закриля Бог. След молитвата, напоена със сълзи, в захлас слушали утешителните слова на стареца, напускайки манастира по-обнадеждени и по-спокойни.Не един път дядо Георги е предупреждавал хората да не присвояват чуждото, защото е Богу неугодно и влече наказание. Така предупреждавал един бивш църковен касиер, у когото имало манастирски пари да ги предаде, в противен случай ще го сполети нещастие, което и станало. Като преминавал железопътната линия на път за гарата, влакът връхлетял върху него и го убил заедно с воловете. С тъга научил за това нещастие дядо Георги и си рекъл: „защо ли тоя човек не даде тия пари, та така грозно пострада“!
Самотен, старецът преживял в Балкана около 28 години. Когато наближил края на земния му живот, съобщава на свещеник Илия Анг. Добрев от с. Горна Василица да разгласи, че Божествената литургия в деня на св. четиридесет мъченици – 9 март стар стил, ще се отслужи в манастирския храм на Еледжик и помоли християните да посетят службата, тъй като с него има да става нещо… Свещеникът изпълнява волята и желанието на стареца, разгласява и отива на служба, Дядо Георги, като знаел, че настъпва краят на живота му, поставя два камъка и пак по внушение Божие, къде да бъде погребан. Тези камъни личат и до днес. Изпълнило се предсказанието на стареца. Цялата нощ той прекарал в разговор с посетителите и сутринта, към 4 часа, казал: хайде малко да полегнем, че ще почне службата. Легнал и не станал вече. Още недовършена св. Божествена служба, разнесъл се от уста на уста слухът, че дядо Георги Калугера (както го наричали) е починал. Всички посетители останали, както и други, като се научили за смъртта му, дошли да го изпратят до вечното му жилище. Починал на 9 март 1913 година, на 86 години, дядо Георги е погребан според желанието му, при манастира, където днес се издига хубава бетонна гробница, с каменен кръст, със следния надпис:
Упокой Господи душу усопшаго раба твоего Георги Зашов – 9 III 1913 год. Възобновител на св. обител. От настоятелството.
Нека паметта му да бъде вечна, а поколенията да виждат в лицето му една чиста нравствена личност, чрез която Бог е говорил и напътствал множеството жители на пръснатите из средногорските разклонения села и колиби.
ИКОНИ В МАНАСТИРА „Св. СПАС“
Както е известно от историята на църковната живопис, у нас е имало три живописни школи:
Дебърската, типична с употребяването на животни и сцени от светския живот и исторически композиции от Стария и Новия завет,Самоковската школа, която се отличава с по-изтънчен вкус, школовка и преплитане на своите композиции, лозови клончета, рози и други цветя.
Третата живописна и резбарска школа е била Тревненската.Родоначалник на всички школи е Света гора.Иконите са изографисани от самоковски изографи -по типа на Дебърската живопис. Най-старата икона, която се съхранява и сега в манастирския храм, е „Възнесение Христово“ – храмовата икона, взета от старата дъсчена килия, е подарена от Стою Иванов от с. Долна Василица през 1889 г. Други икони, пренесени от старата килия, не се знаят, понеже липсва какъвто и да е надпис.Самият иконостас е боядисан от Тодор Митов и Георги Николов, бояджии от град Самоков.
Първият пояс или ред икони на иконостаса са 10 на брой – всички подарък, както следва:
1) Иконата Иисус Христос е подарена от Паун Хр. Джоров, с. Горна Василица през 1911 г.
2) Иконата на Св. Богородица е подарена от Стоян Станков, Гара Костенец Баня.
3) Св. Йоан Предтеча, подарил Архангел Тодоров и Стоил А. Минов, от с. Долна Василица през 1912 г.
4) Възнесение Христово – подарили Никола Хр. Кавлаков и Стоян Тренчев от с. Горна Василица -1912 г.
5) Св. Никола Чудотворец – подарил Никола Ст. Зашов от гара Костенец Баня – 1912 г.
6) Св. Троица — подарили: Лазар Генев, Спас Цветков, Благой Атанасов и Младен Георгиев от с. Долна Василица – 1912 г.
7) Св. Преподобни Йоан Рилски — подарили: Сандо Атанасов, Ангел Б. Ваклинов и Христоско Г. Чоруков от с. Долна Василица – 1912 г.
8) Св. Архангел Михаил – подарили: Благой Атанасов, Младен Георгиев, Спас Цветков и Лазар Генов -1912 г.
9) Св. Великомъченик Димитрия мироточец – подарил Станко Йорданов от с. Мухово.
10) Иконата на Св. Георги Победоносец – подарил Никола Цветанов от с. Долна Василица – 1912 г.
Вторият ред икони на иконостаса от север към юг са на брой 22, както следва:
1) Св. Исталиян – закрилник на децата;
2) Св. апостол Павел;
3) Св. евангелист Матей;
4) Св. Атанасий;
5) Св. Петка;
6) Св. Пантелеймон;
7) Св. евангелист Марко;
8) Св. апостол Андрей;
9) Св. Архангел Михаил;
10) Възнесение Христово;
11) Разпятие Христово;
12) Иисус Христос;
13) Св. Йоан Предтеча;
13) Св. апостол Тома;
15) Св. апостол Петър;
16) Св. апостол Симеон;
17) Св. евангелист Лука;
18) Св. евангелист Йоан;
19) Св. апостол Варнава;
20) Св. апостол Филип;
21) Св. апостол Яков и 22) Св. В-к Георги.
На Архиерейския трон е иконата Цар Слави.
На южния малък иконостас – Възнесение Христово -подарена от братя Гроздан, Велко, Иван Михайлови и Димитър Г. Стоянов от с. Долна Василица през 1912 г.
Па северния малък иконостас е иконата Матер Божия (Св. Богородица), подарена от Никола Тодоров и Христоско Лазаров от Горна Василица – 1915 г.
Старинни и по-ценни икони почти няма.
Събрах, написах и издавам всичко дотук изложено, за да знае идното поколение как, по чия поръка и от кого е открит и съграден манастирът „Св. Спас“ на връх Еледжик. За утвърждение на верните и уверение и замисляне на неверующите.
Част от книгата написана от Свещеник Андрей Иванов “Кратка история за откриването и изграждането на манастира Св.Спас на връх Еледжик
Манастир Свети Спас под връх Еледжик
