Археологическите разкопки на Античната баня в Момин проход от 1922 г.

Една статия на г. д. БАЛАСЧЕВ историк-археолог за античната баня между с. с. Горна и Долна Василица в Водния проход (Сулу-дервент) днес Момин проход от вестник Утро, бр. 7193, 13 август 1933 година. Преписал съм я възможно на достоверно оригиналът може да видите статията в оригинален вид на PDF формат в края на статията.

     В местността, известна под турското име Сулу-дервеит, т. е. Воден проход, в землището на селата Горна и Долна Василица, (Царево) и на около три километра североизточно от гара Костенец, долу в низината до непресъхващ поток, още от преди много десетки векове, бликала из една продълговата, но твърде дълбоко разпукана гранитна скала, изобилна гореща минерална вода, в размер на 900 литри в минута, при температура не по-ниска от 65° подлежи на никакво съмнение, че околното старо тракийско население на тази местност, което е живяло между тракийските племена серди и бесси, ще да е използувало още в древността тези благодатни и твърде лековити води за здравословните си нужди, тъй като в тази местност и до днес 26 г. личат остатъци от стари постройки, градени с стари антични тухли. Например, такива строежи се откриха и през 1925 – 26 г. при постройката на вила „Роза“ и пр. и пр. Останки от антични постройки е имало над новопостроения инхалатор, също и около вила Светлина“ и пр. Какво име е носело това древно поселище, не ни е известно не може да се каже нищо положително и за времето, през което то е просъществувало. Но може с сигурност да се установи, че през римското владичество и то във времето на императорската епоха, когато баните с минерални води високо се ценени от тогавашното общество, последното побързало да попълни някои природни недостатъци, каптирало горещите минерални води в Момин проход. Тъй че последните могли да обслужват по-добре обществените нужди. Всичко до тук казано се установи напълно от разкопките, които се направиха от Министерството и Народния музей още през 1922 г., когато се почистваха руините на античните градежи в околната местност, където се е издигала старата баня. Тогава, при разкопаването и почистването на разрушените градежи, се откри един по-малък римски басейн не далече от главния извор, който се намира наоколо 20 метра от главния басейн в самото начало на бетонираната оградна стена.Този малък басейн извън старата баня имал два пода, които били послани с големи тухли от римско време. Изглежда, че тоя римски басейн е служил за охлаждане на горещата вода, която се втичала в по-големия басейн вътре в самата антична баня, по канал, съграден от антични водопроводни глинени тръби, който се намирал на около 30 метра от главния каптиран извор. Басейнът е бил с размери 3.75 м. с височина 0.50 м. подът е бил послан с тухли от римско време с размери 0.35 м. дълги и 0.31 м. широки. Старият п югозападен зид от римската баня, на който само долната част е запазена, е изграден от обикновени ломени камъни, споени с хоросан, смесен със счукани червени късове от тухли и керемиди. Такъв хоросан се употребявал и до VI в. Вижда и сега една част от външната
стена на банята и то до самия под на басейна,тя е иззидана с римски тухли.
При разчистването на по-големия басейн в античната баня, който е служил за къпане, е открит сребърен пръстен, върху който е била прилепена пластинка от чисто сребро с старинен надпис, от който личи, че пръстенът е принадлежал на тракиеца Димида. Тоя интересен пръстен сега се пази в Народния музей. През 1925 г. при каптирането водата на главния извор са открити според съобщението на тогавашния надзирвател г. Ив. Христов, около 45 антични монети, хвърляни от болните за да омилостивят езическите божества на водите, на-чело с Аполон. От запазените интересни антични монети са:
         1. Бронзова монета от времето на римския император Каракала, конто царувал в Рим от 198г. до 217 г. сл. Хр. Тя е сечена въ гр. Никея (Мала Азия).
            2. Бронзова монета от император Гета (209-212 г. сл. Хр.), сечена въ гр. Пловдивъ.
            3. Друга бронзова монета, сечена въ гр. Пауталия днешен Кюстендил.
           4. Бронзова монета от император. Елагабала (216 – 222г. сл. Хр.), сечена също в гр. Пауталия.                                                                                                                                               5.  Две бронзови монети от императора Александър Север 222—235 г. сл. Хр.), сечена в гр. Девелт (южно от Бургас при с. Яйкъзли) и още един сребърен динар от времето пак на император Ал. Север.
           6. Бронзова монета от император Максимилиан (235—238 г. сл. Хр.), сечена въ гр. Девелт.
       7. Бронзова монета от императрица Транквилина (239—244 г. сл. Хр.), жена на император Гордиян. сечена в гр. Девелт
Освен гореспоменатите монети, се намериха и още две бронзови които са съвсем изтрити, но като се вижда по типа могат да се отнесат към началото на IV в. сл. Хр., когато вече се бе провъзгласило официално християнството и почна да се променят езическите понятия за водните божества у старите траки. Изброените по-горе монети ясно свидетелствуват за функционирането на антична баня при с. Василица (Царево), през времето когато са били в употреба между местното население посочените монети. Всички монети сега се съхраняват в нумизматичната сбирка на Народния музей в гр. София. Обаче по-голямата част от тях е била разграбена по небрежност, както от работниците, така и от хората, които наблюдавали разкопките и каптирането на водата. Но освен монети през 1926 г. е намерено едно старо корито, дълго около 60 см. и широко 60 см. с малък отвор на единия край на дъното. Материалът за направата коритото е взет от Ихтиманско, около с. Стамболово, с. Живково и пр.

rimska-banq-momin-prohod

Кога е била разрушена старата баня?

Според нашите проучвания може да се допусне, че тя е била съборена през силното земетресение, станало въ първата четвърт на VI в. сл. Хр. когато са паднали стените на множество градища и крепости в европейските области на източно римската империя защото тук там личат и до днес някои поправки, които са били извършени по онези времена. Но допустимо е банята да е била разрушена и през варварските нахлувания в V и VI в. Що се отнася до Българската епоха, когато Сулу дервент се наричал Български проход, то и поселището заедно с банята би трябвало да са съществували. Знае се че през 986 г. от тук минал византийският император Василий Българоубиец с походната си армия, при опита да превземе важната в стратегическо отношение българска централна крепост Сердика (София). Министерството на търговията трябва да преименува турското име на прохода Сулу-дервеит с старобългарското Български проход или поне с ново българския превод. Смятам че през турското робство селището не е съществувало на това място, защото през него са минавали често фанатизирани еничарски пълчища които са се отправяли с гняв против християните в централна Европа след като се знае че и западните християни са разрушавали християнски селища във владенията на Османската империя. Затова ние мислим че именно през тези бурни времена една част от населението на Момин проход се е отдръпнало на изток в по прикрита местност, а друга на северозапад и по такъв начин са се появили селата Горна и Долна Василица с многобройните си махали тъй като има улики от който се установи че поселището около банята е било изгорено в този период.

%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%8f-%d0%b2-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%85%d0%be%d0%b4

Вашият коментар

Close